Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Хелстрьом даде знак на Мимека да наблюдава внимателно промените.

Тя се усмихна. Вече приемаше с лекота миризмата на Джанвърт.

„Това е от чифлика“ — мислеше си Джанвърт. Той премести поглед и се втренчи през прозореца. Слънчевият следобед навън беше топъл и подканящ.

Двамата с Кловис неведнъж бяха разговаряли за някое подобно местенце. „Ще си имаме собствена ферма, или някой стар чифлик. Ще отглеждаме туй-онуй, може да си вземем и животни. А когато остареем, ще ни помагат децата.“ Често се отдаваха на подобни мечта, особено преди да се любят. Горчивината от недостижимото правеше настоящия живот малко по-сладък.

— Готов ли си вече за един малък разговор? — попита Хелстрьом.

Разговор, защо не?

— Разбира се — рече Джанвърт. Все още се оглеждаше неспокойно, но Хелстрьом долови известна промяна в тона.

Невидимите с просто око химични процеси на побратимяването оказваха своето въздействие. Това беше опасен ход, защото сега Джанвърт можеше да попадне необезпокояван във всеки край на Кошера. Нито един работник нямаше да му попречи, да се опита да го задържи, или да го откара в резервоара. Но също така означаваше, че Джанвърт ще отговаря открито на всички въпроси, задавани от Хелстрьом, или който и да било друг обитател на Кошера.

Ако, разбира се, реакцията се окажеше идентична и при Външните. Тепърва предстоеше да разберат.

— Твоите приятелчета неща закъсняват — подхвърли Хелстрьом. — Не искаш ли да се обадиш и да провериш какво става?

Закъсняват ли? Джанвърт погледна към стенния часовник зад Хелстрьом. Наближаваше два. Как само летеше времето! Спомни си, че разговаряха за нещо с Хелстрьом и жената — как й беше името? Сладка малка женичка. Но някой закъсняваше.

— Сигурен ли си, че не бъркаш, що се отнася до хората от ФБР и другите? — попита Хелстрьом. — Наистина ли ще дойдат?

— Няма никаква грешка — рече Джанвърт. Гласът му звучеше някак печално. Това го ядоса, а от гнева в жилите му нахлу адреналин. С работа като тази, нямаш право на грешки! Наистина гадна работа. И всичко това, само защото в един отвратителен ден, преди много години, си пъхна носа в онази проклета папка, принадлежаща на Агенцията. Не… това беше само началото. Капанът се оказа далеч по-сложен. Бяха го научили да приема за чиста монета всичко, което Агенцията олицетворяваше. И то още от самото начало. Но без Агенцията, нямаше да я има и Кловис Кар. Красивата Кловис. Несравнимо по-красива от седналата до него жена — Фанси. Може би имаше и други общи черти между двете, но в момента му убягваха от вниманието. Но Агенцията… Агенцията… Агенцията… Агенцията. Тя беше като тресавище. Джанвърт неведнъж беше усещал зловещото задкулисно присъствие на финансовата олигархия, чието влияние пропиваше плътта на Агенцията. Ето това беше самата истина! Агенцията беше едно тресавище.

— Тъкмо си мислех, — заговори Хелстрьом, — че при други обстоятелства, двамата с теб можехме да станем приятели.

Приятели. Джанвърт кимна и главата му отново се люшна. Ами те вече са приятели. Този Хелстрьом е ужасно симпатичен човек. И храната, която му предложи, беше великолепна. А и колко мил жест — да се помолят преди хранене.

Въпреки това, идеята да се сближи с Хелстрьом, пробуди известна, макар и слаба тревога в душата на Джанвърт. Той се учуди от реакцията си. Всичко беше заради Перюджи! Ето това е: Перюджи. Старият Перюджи му беше съобщил нещо важно — ааах, кога беше това. Ставаше дума за това, че Хелстрьом и компания имали някаква… някаква… инжекция! Ето това беше, инжекция. И тя превръщала мъжа в превъзбуден жребец. Осемнадесет пъти само за една нощ. Джанвърт се ухили щастливо. Като си помислиш, нима това не е приятелска постъпка? Далеч по-приятелска, например, отколкото онази гадна Агенция, където непрестанно си играят на котка и мишка, само и само да разберат на какво държиш — както те двамата с Кловис държаха един на друг — и след това да го използват срещу теб. Ето това беше Агенцията. В светлината на казаното, приятелството с Хелстрьом изглеждаше нещо съвсем естествено. Защото, на Еди Джанвърт вече му беше писнало от шибаната Агенция. Почакай само, да разкаже на Кловис. Осемнадесет пъти за една нощ — това наистина е приятелска постъпка.

Мимека, получила беззвучна подкана от Хелстрьом, докосна Джанвърт по рамото. Ръката й беше нежна, лека и съвсем приятелска.

— И аз за това си мислех — рече тя. — Наистина трябва да станем приятели.

Джанвърт се изправи рязко и потупа ръката й с длан. Това също беше приятелска постъпка. Но отново в него се зароди подозрение. Чувстваше, че може да се довери на тези двамата, ала същевременно се питаше: Нормално ли е това? Ами да, защо не? Едва ли са сложили нещо в храната му. Всъщност, що за странна мисъл. Да сложат нещо в храната. Той си спомни, че беше издърпал чинията на Хелстрьом. Точно така. И Хелстрьом му я бе преотстъпил без възражения. Ето още една приятелска постъпка. Без никакви скрити помисли. Той погледна към жената до него, зачуден от невероятно бавния ход на мислите му. Перюджи…! Изключено бе, да са сложили нещо в храната… Не са му правили и инжекция… Джанвърт не откъсваше втренчен поглед от жената. Това го изненада. Какво търсеше в нея — сексуално влечение? Не, не изпитваше никакво влечение към тази дребна жена с приятелски ръце и нежни очи. Може би Перюджи в края на краищата е грешал. Дали не ги е излъгал? Това противно копеле беше способно на всичко.