Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Доста необичаен начин да се води дело за издирване на безследно изчезнал — подхвърли многозначително Кловис.

— И още по-необичаен да се разследва смърт в мотелска стая — парира Крафт.

— Става дума за убийство — поправи го тя.

— Все още не виждам никакви доказателства за това.

— Ще видите.

Крафт не откъсваше поглед от обгорялото лице на Кловис. И двамата знаеха, че в случая няма нищо необичайно. Последните думи на шерифа все още отекваха в ушите на Крафт: „Линк, ние с теб сме само братовчеди от село, в този случай. Самият губернатор е в течение. Не става дума за рутинна проверка, ясно ли е? Нищо подобно. По-късно ще го изясним по между ни, но това, което искам от теб сега е да си налягаш парцалите и да оставиш на момчетата от ФБР да дирижират концерта. Могат да се чепкат колкото си искат с онези от Данъчната инспекция по алкохола, но нашата юрисдикция е до там, докъдето ни нареди губернатора, ясно? Не ми говори за задължения и отговорност. Знам всичко, не по-зле от теб. Но сега от нас се иска, да си затваряме устата. Разбра ли ме?“

Какво друго му оставаше?

— И къде изгоряхте така? — запита Крафт, все още вперил поглед в лицето на Кловис.

„Докато седях под проклетото ви слънце, с бинокъл в ръка, кучи сине! — помисли си тя. Знаеш много добре къде.“ Но тя само сви рамене и отвърна безгрижно:

— Ах, просто се разхождах из красивите ви околности.

„Разхождала си се около Кошера“ — помисли си дълбоко обезпокоен Крафт.

— Нищо подобно нямаше да се случи, — заговори той, — ако мистър Перюджи беше предпочел обичайния канален ред. Трябваше първо да се обърне към шерифа в Лейквю, вместо да идва при мен. Шериф Лепхъм е много добър…

— Много добър политик — довърши тя. — Предпочетохме, обаче, да контактуваме с някой, който поддържа близки взаимоотношения с Хелстрьом.

Крафт облиза внезапно пресъхналите си устни. Беше постоянно нащрек за подобни многозначителни намеци, или пропуски. Дразнеше го начинът, по който Кар виреше нос и отвръщаше втренчено на погледа му.

— Не ви разбирам — замърмори той. — Какво искате от мен…

— Много добре ме разбирате — каза тя.

— Проклет да съм, ако е така!

— Проклет да сте, ако не е!

Крафт почти беше хипнотизиран от волята, която бе доловил в нейната неприкрита враждебност. Очевидно се опитваше да го провокира. Държеше се безкомпромисно с него.

— А, знам много добре откъде идвате — заговори навъсено той. — Работите в някоя от онези секретни правителствени агенции — ЦРУ, или нещо подобно. И си мислите, че морето ви е до к…

— Благодаря за повишението — кимна тя, но за миг беше трепнала. Разговорът неочаквано бе поел в неприятна за нея посока. Еди я бе инструктирал, че Шефа наредил да попритиснат помощник-шерифа, но без да го плашат.

Крафт се намести в креслото. В стаята настъпи напрегната тишина, въздухът изглеждаше зареден с електричество. Той отчаяно потърси някакво извинение за да се измъкне навън и да се добере до телефона. Би могъл, например, да каже, че отива до тоалетната, но жената отсреща сигурно щеше да го проследи, за да се увери, че няма да потърси телефон. Въпросът беше, заслужава ли си да рискува и да се свърже с Хелстрьом? Съмняваше се, че телефонните линии с чифлика вече се подслушват. Какво ги караше да смятат, че е свързан с Хелстрьом? Спомни си за времето, когато се беше разболял от храната на Външните и го прибраха на лечение в Кошера. За прикритие пуснаха слуха, че са големи приятели със старата Трьова, което бе вярно, само дето тя беше умряла отдавна и бе поела своя път към резервоара. Какво можеше да е пробудило подозренията на тези тайни служители на правителството?

Но мислите непрестанно го отнасяха в миналото, раздухвани от ветровете на страха, от съмнения за допуснати неволни грешки. Дали причината е онзи случай, или пък когато… Безсмислено беше да си блъска главата над възможните причини.

Телефонът иззвъня неочаквано и го стресна от това тревожно пътуване. Той сграбчи слушалката, вдигна я и за малко да я изпусне върху бюрото. Гласът отсреща звучеше тревожно и пронизително.

— Ало? Ало?

— Помощник-шериф Крафт.

— Там ли е Кловис Кар? Казаха ми, че е при вас.

— Тук е. Кой се обажда?

— Дайте да говоря с нея.

— Това е служебен телефон и аз…

— Това е служебен разговор, мътните го взели! Дайте й да се обади!

— Да, добре…

— Хайде, по-бързо! — Нямаше никакво съмнение, че гласът беше привикнал да издава команди и очакваше единствено смирено подчинение. Крафт долавяше силата зад този глас.