Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Вратата се затвори.

— Мистър Джанвърт — каза Хелстрьом.

Джанвърт се обърна и го изгледа. Тези копелета!

— Мистър Джанвърт, — повтори Хелстрьом с успокояващ глас, — въпреки всичко, моля ви, не усложнявайте допълнително ситуацията. Очаквахме мистър Перюджи за обяд и смятам, че ще е твърде жалко, ако не се възползваме от приготвената храна. Уверен съм, че настроението и на двама ни ще се подобри, ако сега…

— Нима вярвате, че бих хапнал нещо тук? — попита Джанвърт. Толкова ли наивен беше този Хелстрьом?

Хелстрьом сви рамене.

— Както разбирам, вие настоявате да изчакаме представителите на закона тук, и държите двамата с Фанси да не напускаме помещението. Предлагам ви разумен начин да прекараме периода на чакане. Уверен съм, че ще открием съвсем прости отговори на вълнуващите ви въпроси и ви съветвам…

— Че как иначе! — озъби се Джанвърт. — Нали и мен харесвате!

— Не, мистър Джанвърт. Никак не сте ми приятен. Не се съмнявам, че и Фанси споделя впечатленията ми. Загрижен съм единствено за…

— Я стига с тия преструвки за загриженост!

Джанвърт буквално кипеше от гняв и възмущение. Не биваше да позволи на оня другия да се измъква. Трябваше да го простреля в крака.

— Щом се безпокоите от храната ни, мистър Джанвърт, — предложи Мимека, — позволете ми да я опитам преди вас. — Тя погледна разтревожено към Хелстрьом. Нилс бе споменал, че разчита гостът да приеме храната им. Този посетител беше неканен, дали и за него важеше това предположение?

— Ще я опитате преди… — Джанвърт поклати учудено глава. Тези хора наистина бяха побъркани. Как можеха да се преструват на толкова невинни, когато той знаеше, че ги държи в ръцете си?

Мимека все още чакаше някакъв знак от Хелстрьом.

— Тя само се опитва да ви предразположи — обясни Хелстрьом, като незабелязано добави със знаци, обръщайки се към Мимека: „Накарай го да яде с нас!“ Той не изпускаше Джанвърт от погледа си. Преди малко Салдо се беше разминал на косъм. Джанвърт почти бе решил да използва скритото в джоба оръжие. На толкова отчаяни постъпки ли бяха готови хората от тази агенция?

— Вече имах възможност да се убедя, по какъв начин мис Фанси предразполага хората — рече хапливо Джанвърт. — Благодаря, не.

— Е, аз пък ще си изям обяда — заяви Хелстрьом. — А вие можете да се присъедините, или да откажете — ваша воля. — Той застана до Мимека и я хвана под ръка. — Да вървим, скъпа. Направихме каквото можахме.

Джанвърт нямаше друг избор, освен да ги последва в столовата. Той забеляза, че бяха подредени четири комплекта и се зачуди, за кой ли е бил предназначен четвъртият? Крафт? Или Салдо?

Хелстрьом настани Мимека с гръб към китайския шкаф, а самият той седна на централното място, така че вратата към кухнята остана зад него. Посочи на Джанвърт мястото срещу Мимека и го покани:

— Поне можете да седнете при нас.

Джанвърт игнорира поканата, заобиколи масата и се настани до Мимека.

— Където пожелаете — добави Хелстрьом.

Джанвърт погледна към жената. Седеше свила ръце скута си и свела поглед, сякаш четеше молитва. „Ах, колко невинна изглеждаш, сладурче! — помисли си Джанвърт. — Но този път те спипахме на място. И ако се опиташ да се измъкнеш, като приятелчето си, ще те застрелям без да ми мигне окото. После ще му мислим за последствията. Може и да не се прицелвам в краката.“

— Имаме печено свинско за обяд — каза Хелстрьом. — Сигурен ли сте, че не желаете да го опитате?

— За нищо на света — завъртя глава Джанвърт. — За нищо.

В този миг люлеещата се врата на кухнята изскърца и Джанвърт вдигна разтревожено очи. Към масата приближаваше старица с посивели коси и изумително яркосини очи. Дълбоки бразди покриваха лицето й, което разцъфна в усмивка, веднага щом старицата забеляза Хелстрьом. Джанвърт премести поглед към него тъкмо навреме за да забележи, че подава на старицата странен сигнал, движейки трескаво пръстите си. В същото време Хелстрьом и младата жена, седнала срещу него размениха многозначителни погледи.

— Каква правите вие? — запита Джанвърт.

Хелстрьом видя, че Джанвърт е проследил сигналите и погледна с отегчено изражение към тавана. С Джанвърт щяха да си имат ядове, ако не успеят да го примамят да яде. Чакаха го толкова много неотложни задачи, а и Салдо беше твърде млад, за да поеме на гърба си цялото бреме. Вярно, край него имаше доста по-възрастни съветници, но Хелстрьом знаеше, че понякога Салдо бе доста твърдоглав и невъзприемчив към чуждото мнение. Нищо чудно да не обърне внимание на съветите на кошерните мозъци.