Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Искам да ми съобщиш имената на всички женски, които са използвали този трик — нареди Хелстрьом.

— О, Нилс!

— Трябва да го направиш и ти го знаеш. Ще съберем точни сведения за поведението на мъжкарите, самоличността им, кога и колко пъти е станало, какъв интерес са проявили. Всичко.

Тя кимна покорно. Нилс беше прав, разбира се. Край на удоволствието.

— След като приключим със събирането на информация, ще извършим няколко експеримента Отвън — под постоянно наблюдение и контрол. Тъкмо по тази причина ни интересува и най-малкия детайл. Всичко, което можеш да си спомниш, ще е от полза.

— Да, Нилс. — Тя сведе глава, за да прикрие радостта си. Може би удоволствието не беше приключило. Контролирани експерименти означаваха отново да се използват подобни методи върху Външни. А кой притежава по-голям опит в тази насока от онези, които вече са го вършили?

— Фанси, Фанси… — поклати глава Хелстрьом. — Никога досега Кошерът не е бил излаган на по-голям риск, а ти продължаваш да си играеш игричките.

Тя скръсти ръце и го загледа смирено.

— Защо? — попита той. — Кажи ми, защо?

Фанси не отговори.

— Нищо чудно, да бъдем принудени да те изпратим в резервоара.

Очите й се разшириха от уплаха. Тя скочи от бюрото и се изправи пред Хелстрьом. В резервоара! Но тя беше още млада. Очакваха я още дълги години на кръстосване. Имаха нужда от познанията й за насекомите. Никой не можеше да се справи по-добре от нея с опитните екземпляри! Тя понечи да възрази, но Хелстрьом вдигна ръка.

— Фанси! Кошерът винаги е най-важен!

Думите му я разтърсиха дълбоко и тя изведнъж си спомни за нещо важно, което отдавна искаше да сподели с Хелстрьом. Разбира се, че Кошерът винаги е най-важен! Нима я смятат за някоя отрепка?

— Трябва да докладвам още нещо — рече тя. — Мисля, че е важно.

— Така ли?

— Симулантът разтърси доста здраво Перюджи. В един миг той си помисли, че го разпитвам. Всъщност, не го правех, но когато осъзнах в какво състояние е, зададох му няколко въпроса. Перюджи не беше в ясно съзнание, но получих очаквания отговор. Струва ми се, че говореше истината.

— И какво ти съобщи? Казвай бързо!

— Каза ми, че е дошъл тук, за да сключи сделка с теб. Каза ми, че документите, на които са се натъкнали — става дума за Проект 40 — ги навели на мисълта, че разработвате нов метод за обработка на метали. От рода на стоманата. Каза, че подобно откритие в областта на металургията, може да донесе милиарди. Не всичко ми беше съвсем ясно, но горе-долу това беше същината.

Хелстрьом изслуша думите й изпълнен с радост, а когато привърши, скочи и я прегърна. Кошерът наистина беше изразявал волята си чрез нея!

В този момент в стаята влезе Салдо и Хелстрьом едва се сдържа да не го повика при тях. Разкритията на Фанси им предоставяха така търсената възможност да се измъкнат! Освен това потвърждаваха предположенията му, че Кошерът е в състояние да се учи и усъвършенства — като живо същество. Трябваше незабавно да съобщят всичко на лабораторията. Това можеше да им помогне и в разработките. Дивите Външни понякога проявяваха странни инстинкти.

— Помогнах ли, наистина? — запита Фанси.

— Много!

Салдо спря зад един от операторите, следящи мониторите, размени няколко думи с него, после погледна към Хелстрьом и поклати глава. Значи Перюджи все още не беше потеглил насам. Салдо бе наредил да съобщят за появата му веднага.

Сега вече Хелстрьом искаше да се срещне с Перюджи.

Металургия! Открития! Всички тези мистериозни намеци най-сетне имаха своето обяснение.

Изправена до бюрото, Фанси не откъсваше поглед от него.

— Перюджи каза ли още нещо?

— Не — тя поклати глава.

— Нещо за някаква агенция, която го е изпратила, правителствена агенция?

— А, да, спомена нещо за някакъв Шеф. Той мрази този Шеф. Ужасно го ругаеше.

— Не можеш да си представиш, колко ни помагаш — повтори Хелстрьом. — Но сега трябва да се скриеш.

— Да се скрия?

— Да. Помогна ни за много неща. Да ти призная, дори вече не ти се сърдя, задето си взимала разни неща от склада. Ти ми отвори очите за нещо важно — че с Външните ни свързват общи химични процеси. Може и да сме се променили малко за тези триста години, а нали и това целим, но все пак… — той й се усмихна щастливо. — Фанси, друг път не предприемай нищо, без да се посъветваш с нас.

— Няма. Наистина, обещавам.

— Добре. И Мимека ли участваше във вашата малка игра?

— Да…

— Великолепно. Искам ти и… — той се поколеба, като забеляза бледнината, която изби на лицето й. — Има ли някакъв шанс снощният лов да е бил успешен — и да си заченала?