Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Ето те и теб, Фанси — поде Хелстрьом с уморен глас.

Фанси приседна усмихнато на крайчеца на близкото бюро.

Хелстрьом дръпна едно кресло и се отпусна с благодарност в него.

— Фанси, ще бъдеш ли така добра, да ми обясниш, какво според теб означаваше снощното ти бягство?

— Исках само да прекарам една нощ в кръстосване с твоя опасен мистър Перюджи — рече тя. — Според мен, той не е по-опасен от всички останали Външни мъже, с които съм се срещала някога.

— Взела си някои неща от склада — каза Хелстрьом. — Да чуя за това.

— Само палтото и една ампула с мъжки полови хормони — рече тя. — Използвах я, за да го стимулирам.

— И той как реагира?

— Както обикновено.

— И друг път ли си го правила?

— Доста пъти — каза тя. Хелстрьом се държеше толкова странно.

Хелстрьом кимна, сякаш на себе си, като същевременно се опитваше да анализира внимателно реакциите на Фанси и да открие, дали действията й не са били породени от колективната воля на Кошера. Действително, прибавянето на свежи гени беше от полза за общото дело, а и гените на Перюджи бяха особено ценни. Но Фанси си беше позволила да изнесе изключително важна тайна зад стените на Кошера, рискувала бе Външните да открият, че Кошерът притежава дълбоки познания за естеството на човешките хормони. При това, тя признаваше, че го е правила и друг път. Ако някой Външен научи за уменията на специалистите от Кошера да контролират човешките химични процеси, тогава…

— Обсъждала ли си го с някого? — попита Хелстрьом. Вярваше, че подобно поведение може да се обясни в определени обстоятелства.

— Разговарях по въпроса с някои от фертилните женски — рече тя. От какво, наистина, се безпокоеше старият Нилс? Едва сега забеляза колко напрегнат е всъщност.

— Разговаряла си, значи — повтори той.

— Разбира се. Повечето от нас използват стимулиращи хормони, когато излизат Отвън.

Хелстрьом я погледна шокиран и поклати мълчаливо глава. Благословена да е царицата! И нито един от водещите специалисти в Кошера да не знае! Какви ли тайни още крие в себе си Кошерът?

— Приятелите на Перюджи са взели колелото — каза той.

Тя го погледна неразбиращо.

— Колелото, което си използвала за да отидеш до града — обясни Хелстрьом.

— Ах, това ли? Работниците, които дойдоха да ме приберат, бяха толкова настойчиви, че направо забравих за него.

— Но взимайки го, ти си предизвикала кризисна ситуация — продължи Хелстрьом.

— По какъв начин?

— Не помниш ли, откъде се сдобихме с това колело?

Тя прикри уплашено устата си с ръка. Единственото, за което бе мислела, когато взе колелото, беше час по-скоро да стигне до града. Дори се гордееше със себе си — тя беше една от малкото работници, умеещи да управляват велосипед. Беше демонстрирала уменията си пред инженерите предната седмица и дори бе научила един от тях да кара. Дълбоко вкорененото й чувство за съхранение на Кошера подклаждаше тревогата й. Ако някой проследи, откъде се е взело това колело, нищо чудно да стигне до резервоара, където бяха хвърлени притежателите му…

— Какво мога да сторя, за да го върна обратно? — запита тя.

„Ето, това е човекът, с когото мога да работа и да уважавам“ — помисли си Хелстрьом, възхитен от бързината, с която беше осъзнала положението.

— Все още не зная — рече той.

— Перюджи ще дойде днес, за да се срещне с теб — каза тя. — Да поискам ли да ми го върне?

— Твърде късно е за това. Откарали са го със самолет. Това означава само едно — че имат подозрения.

Тя кимна с разбиране. Пръстови отпечатъци. Сериен номер. Чувала беше за тези неща.

— Най-добре ще е да отричаме, че колелото е било в нас — предложи Фанси.

— Само че има свидетели, които са те видели с него.

„Най-добре ще е — поправи я мислено Хелстрьом — да отричаме, че Фанси съществува. Разполагаме с други жени, които приличат на нея, както в лице, така и в тяло. Дали не е оставила и отпечатъци на някой от документите, подписани от Фанси Калотерми? Малко вероятно, след толкова много време.“

— Сгреших, нали? — попита Фанси, която едва сега осъзнаваше пълните мащаби на проблема, който беше създала.

— Основната грешка, не само твоя, но и на другите жени, е била, че сте изнасяли зад пределите на Кошера нещо, което не е трябвало да излиза Отвън. Като прибавим и колелото.

— Колелото — да, сега разбирам — призна тя. — Но стимуланта само спомагаше за оплождането.

Но дълбоко в себе си — подтиквана от заложения от детинство стремеж към истината — Фанси беше принудена да признае, че не това бе единствената причина, която беше накарала нея и останалите жени да използват по такъв начин тайните запаси на Кошера. В началото това бе по-скоро нещо като експеримент, вълнуващо откритие за това колко чувствени и податливи на съблазън могат да бъдат мъжете Отвън. И Фанси беше побързала да сподели откритието си със своите сестри. Дори измислиха някаква история, за да обяснят странното действие на лекарството. Че било ужасно скъпо и че са го откраднали. Втори път нямало да им се отдаде подобна възможност, затова по-добре да го използват, докато го имат.