Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Салдо погледна стреснато Хелстрьом. Очаквал бе, че Нилс ще вдигне на крак всички защитни сили на Кошера. Реакцията му в никакъв случай не можеше да се нарече адекватна!

— Други признаци за назряващо роене? — запита Хелстрьом.

— Не. Из… изглежда вентилацията помогна.

— Фанси е плодовита. Няма нищо лошо в това да забременее от Външен. Не само ще се сдобие с желаното дете, но и ние ще можем да я държим под око.

— Аххх… — Салдо можеше само да се прекланя пред мъдростта на Хелстрьом.

— Зная какво е взела от склада — рече Хелстрьом. — Взела е ампула с мъжки секс-стимулант за да възбуди Перюджи. Единственото, което иска, е да се кръстосва с него. И ние ще й позволим. Външните нерядко реагират странно на подобен род естествени природни желания.

— Така твърдят — промърмори Салдо. — Поне на упражненията по бихейвиоризъм, които минавах като подготовка, за да работя отвън.

— Можеш да си сигурен — рече Хелстрьом и се усмихна. — Сблъсквал съм се с подобна реакция много пъти. Утре, когато Перюджи цъфне тук, ще бъде самото разкаяние. Ще дойде с Фанси и ще е по-нисък от тревата. Ще се чувства виновен. А това ще го направи уязвим пред нас. Да, сега вече знам как да се справя с положението — благодарение на Фанси.

— Какво искаш да кажеш?

— Тези диви Външни не се различават особено от нас химически. Добре че беше Фанси, за да ми отвори очите. Същата техника, която използваме за да опитомим и поставим под контрол нашите работници, ще свърши работа и при Външните.

— Чрез храната?

— Или водата, или въздуха.

— А сигурен ли си, че Фанси ще се върне? — Салдо не успя да прикрие съмненията си.

— Сигурен съм.

— А колелото…

— Нима наистина вярваш, че ще го познаят?

— Не можем да рискуваме!

— Ако това ще те успокои, предупреди Линк за тази възможност. Но лично аз смятам, че сетивата на Перюджи ще бъдат притъпени от стимулатора и кръстосването с Фанси, та едва ли ще познае колелото.

Салдо се намръщи. Имаше нещо маниакално в държанието на Хелстрьом, което събуждаше тревогата му.

— Не ми харесва тази работа, Нилс.

— Ще свикнеш — увери го Хелстрьом. — Повярвай ми. Кажи на Линк, че изпращаш специална група. Искам хората да получат съвсем точни инструкции, никакво объркване. Иди при тях и бъди крайно внимателен. В никакъв случай да не се месят тази нощ. Основната им задача е да направят всичко възможно Фанси да не бъде откарана от мотела. Всички искаме да прекара една безгрижна нощ с Перюджи. На сутринта, при първа възможност да я приберат и да я докарат при мен. Възнамерявам да й благодаря лично. Кошерът наистина се учи и не само това — той реагира на опасността, сякаш е жив организъм. Винаги съм го подозирал.

— Нямам нищо против да я върнем — рече Салдо. — Но чак пък да й благодариш?

— Точно така.

— За какво?

— За това, за което ми отвори очите — че Външните са химически идентични с нас.

Перюджи се пробуди в здрача на сивото утро, изплувайки в съзнание от някакво далечно, лишено от всякаква енергия място. Завъртя глава, огледа царящия пълен безпорядък наоколо и постепенно осъзна, че е сам в леглото и че това е много важно. До стената бе подпряно колело, през чието кормило небрежно бе преметнато кожено палто. Някаква бяла дреха бе захвърлена смачкана на пода. Перюджи се загледа в колелото, учуден какво важно би могло да има в него.

В някакъв велосипед?

От банята се чу плискане на вода. Някой си тананикаше.

Фанси!

Той седна в леглото, а мислите му се понесоха в бясно темпо. Фанси! За Бога! Какво му бе направила? Имаше мъгляви спомени за не по-малко от осемнадесет оргазъма. Някакъв афродизиак? Ако е така, бил е по-силен от най-необузданите мечти.

От банята продължаваше да се чува плискане на вода. Тя взимаше душ. Божичко? Как въобще е намерила сили да стане?

Перюджи направи отчаян опит да възстанови събитията от предната нощ по откъслечните си спомени, но единственото, което виждаше пред очите си бе съблазнително извиваща се женска плът. И това съм бил аз! — повтаряше си той. Боже мили, аз съм го правил! Какво му беше пробутала Фанси? Дали това не е истинският Проект 40? Идеше му да се разсмее истерично, но нямаше сили дори за това. Шумът от плискаща се вода внезапно спря. Той премести поглед върху вратата на банята. Отвътре се долавяше движение, приглушено тананикане. Откъде у нея толкова сила?