Перюджи облиза изсъхналите си устни и промърмори дрезгаво:
— Майчице, ама и теб си те бива!
Все още без да промълви нито дума, Фанси застана до него и докосна с пръсти голите му рамене. Той почувства леко парене в лявата ръка и внезапно долови някакъв тежък, странен аромат. Втренчи поглед в ръката си и забеляза полепналите по окървавената кожа стъкълца от счупената в рамото му ампула. Завладян от паника, Перюджи понечи да я отблъсне назад, да повика на помощ нощната смяна, но мускулите отказаха да му се подчиняват, а по тялото му се разля топлина. Погледът му бавно се плъзна към едрите гърди на Фанси — с набъбнали, потъмнели и чувствени зърна.
Сякаш от слабините му извираше гореща мъгла и застилаше тялото му. Перюджи почувства, че се разтваря в това усещане, че потъва в прегръдките на жената пред него, която бавно го поведе към леглото.
Едва сега Фанси заговори.
— Искаш ли да се кръстосваш с мен? Добре.
„Из Кошерния наръчник: Основната цел в процеса на усъвършенстване на обществото е да се създаде максимално широка поносимост към всички възможни различия сред членовете на това общество.“
— Фанси е изчезнала! — докладва Салдо.
Беше нахлул в клетката на Хелстрьом след изморително тичане по коридорите и галериите, където животът продължаваше да кипи, без да обръща внимание на недоволството, което предизвикваше в работниците.
Хелстрьом седна в леглото, потърка очи и разклати глава за да се събуди. Беше заспал дълбоко, за първи път от много дни насам, надявайки се да събере малко сили преди поредната среща с Перюджи и онези, които стояха зад него и оказваха невидим натиск върху Кошера.
Фанси изчезнала!
В сумрака на клетката, той забеляза, че лицето на Салдо е изкривено от уплаха.
— Само тя?
— Да.
Хелстрьом въздъхна облекчено.
— Как се е измъкнала от Кошера? Къде е отишла?
— Използвала е шахтата на резервния вентилатор в скалите на северния периметър. Взела е велосипед.
— Ами охраната?
— Изненадала ги е с парализатора.
— Но нали в гнездото има дежурни?
— Не са я забелязали — призна Салдо. — По всичко изглежда, че е използвала този маршрут и друг път. Скрила се е сред дърветата, за да не задейства някой от външните датчици.
„Разбира се — помисли си Хелстрьом. — Велосипед. Но защо й е велосипед?“
— Откъде е намерила велосипед?
— Останал ни беше от един от Външните — Дипиъкс.
— И за какъв дявол го държите? Нали трябваше да го изпратите за претопяване?
— Един от инженерите решил да си поиграе с него. Бяха намислили да конструират подобен модел и да го използват за транспорт в долните галерии.
— В каква посока е поела? — Хелстрьом се надигна от леглото. Колко ли беше часът? Той вдигна поглед към кристалния часовник на стената — 3:51.
— Вероятно е пресякла моста „Палмър“. Следите й водят натам.
Значи към града. Но защо?
— Пазачите, които е парализирала, казаха, че носела Външни дрехи. От гардеробната потвърдиха, че е изчезнало кожено палто. Влизала е и в складовете. Още не сме открили какво е взела.
— От колко време я няма? — попита Хелстрьом. Той нахлузи кожените сандали и затърси пипнешком халата. Трепереше от студ, но знаеше, че се дължи по-скоро на занижения му метаболизъм.
— Близо четири часа — рече Салдо. — Поне толкова са били в безсъзнание пазачите. — Той потърка неволно пресния белег от раната. — Сигурен съм, че е отишла в града. Изпратих два химични детектора по следите — до там, докъдето е безопасно. Насочила се е право към града.
— Перюджи — каза Хелстрьом.
— Какво?
— Отишла е да се кръстосва с Перюджи.
— Разбира се! Да повикам ли Линк, или…
— Не — поклати глава Хелстрьом.
Салдо трепереше от нетърпение.
— Но велосипеда е на един от агентите на Перюджи!
— Че кой би разпознал един велосипед? Едва ли ще направят връзката. А и Фанси никога няма да им каже откъде е дошъл.
— Сигурен ли си?
— Напълно. Когато става дума за кръстосване, Фанси е неспособна да мисли за друго. Трябваше да се досетя какво е намислила още когато я видях да атакува Перюджи.
— Този човек е опасен и хитър! Може да измъкне от нея каквото пожелае без тя да се усети.
— Ще трябва да проучим тази възможност. Но първо да предупредим Линк. Кажи му къде е Фанси и нека вземе необходимите мерки, за да не я отведат някъде за разпит. Перюджи е под постоянно наблюдение от хората си. Така че, ще бъде рисковано да вдигаме излишен шум около мотела.
Читать дальше