Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Не. — Хелстрьом се отпусна на леглото.

Патрули! Разбира се, за момента не можеха да предприемат нищо повече. Но този факт показваше колко дълбоко е засегнат Кошерът от тревогата. Фанси беше права — в предположенията за епохата на роене никога не бяха взимали в пред вид подобна криза.

— Имало ли е между тях фертилни екземпляри? — запита Хелстрьом.

— Няколко потенциални, може би…

— Излезли са на роене — заяви Хелстрьом.

— Нилс! Става дума за неколцина работници, които…

— Няма значение, излезли са на роене. Има го в изчисленията от най-ранния период. И ти го знаеш добре. Отдавна очакваме да настъпи този миг, колко предсказания имаше, още от началото. Пропуснем ли го сега, ще настъпи критичен момент.

— Нилс…

— Знам, ще ме засипеш със статистически данни. Но това няма нищо общо със статистиката. Неведнъж сме изчислявали максималната възможна популация на определено, затворено място, но това е нещо различно. Ще настъпи момент, в който млади работници и потенциални разплодители ще бъдат принудени да напускат Кошера. Да започнат някъде другаде отначало. Ето това е роене.

— Как можем да предотвратим…

— Вероятно няма да можем.

— А може би не бива да го допускаме!

— Не. Ще направим всичко възможно да забавим роенето. Пуснем ли ги навън сега, заплашени сме от унищожение. Нареди да включат отново вентилационната инсталация — на максимална мощност.

— Нилс, в околностите се навъртат подозрителни Външни…

— Нямаме друг избор. Принудени сме да използваме отчаяни средства. Ако и с това не сполучим, ще увеличим квотата на брачните двойки, а след това остават само…

— Резервоарите?

— Да, ако напрежението стане непоносимо.

— А какво да правим с хидропонните специалисти, които…

— Наблюдавайте ги внимателно — каза Хелстрьом. — И всички фертилни — включително Фаянси и нейните сестри. — Роенето ще започне от тях.

Перюджи слушаше симфоничен концерт по радиото, с надежда, че това ще го поразсее. Но въпреки старанията си, мислите му неизменно го отвеждаха при странната жена, която бе видял в чифлика на Хелстрьом.

Фанси.

Какво странно име.

Избраха стая в мотела, защото им осигуряваше възможност за пряка връзка през задния прозорец, който гледаше право към планините и лагера на поддържащата група. Перюджи знаеше, че ще е достатъчно само да изпрати сигнал през прозореца отзад и незабавно ще влезе в контакт с някой от членовете на групата. Лазерният предавател улавяше гласовете им така, сякаш бяха при него в стаята. Но това, което най-вече подтискаше Перюджи беше, че Джанвърт е оставен за негов заместник и командваше групата в планината. Проклет да е този дребен хитрец Меривейл!

Положението изглеждаше доста тревожно и докато отвън бавно се спускаше нощта, Перюджи премисляше отново всички свои заповеди и инструкции.

Дали не трябваше да разпореди на Джанвърт нещо от типа на: „Искам да докладваш за текущото положение в щаба, преди да предприемаш каквито и да било действия, през онези периоди, когато съм в чифлика и връзката с мен е прекъсната.“

Споменатите действия бяха доста ограничени според инструкцията — слизане във Фостървил за продукти и наблюдение на Линкълн Крафт, промени в местоположението на лагера с цел да се избегне евентуално проследяване от въздуха, посещения между отделните лагери за предаване на постовете и поддържане на постоянно наблюдение…

До момента Джанвърт не бе дал повод, за да се усъмнят в лоялността му. Изпълняваше всичко според нарежданията.

— Шефа знае ли, че докато си вътре, връзката ще е прекъсната?

— Да.

— Това не ми харесва.

— Аз съм този, който трябва да се безпокои — не ти — отвърна Перюджи. За какъв се мислеше Джанвърт?

— Бих предпочел да огледам това място отвътре — каза Джанвърт.

— Няма да предприемаш никакви подобни опити, освен ако не получиш нареждане от щаба и само ако аз съм пресрочил предварително уговореното време на престой.

— Не се съмнявам в твоите способности — заяви едва ли не успокояващо Джанвърт. — Тревожат ме многото неизвестни в този случай. До момента Хелстрьом нееднократно прояви забележителна липса на уважение към нашите хора.