Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— О, надявам се, че не ги е сполетяло нещо неприятно — заяви тя.

Хелстрьом се надигна решително и застана до Перюджи.

— Фанси, имаме програма, която трябва да спазваме.

Перюджи се помъчи да оближе устни с език, устата му бе пресъхнала, а тялото му трепереше. Каква възхитителна сладка женичка! Дали не са й наредили, да си поиграе с него?

Хелстрьом погледна замислено Крафт, питайки се да не изкарат ли Фанси насила от стаята. Тази смахната женска наистина си беше инжектирала стимуланти! Какво беше намислила? Той се опита да й заговори със спокоен, но настоятелен глас:

— Фанси, най-добре веднага се връщай при снимачния екип. Кажи на Салдо, че искам първо да се захване с най-важното, а на Ед предай, че ще дойда навреме за повторните снимки.

Фанси отстъпи крачка назад, очевидно успокоена. Беше хванала този Перюджи на въдицата и вече нямаше да го изпусне. Едрият мъж неволно понечи да я последва в мига, когато се отдалечи от него. Нямаше да я забрави.

— Ама и ти мислиш само за работата — произнесе тя. — Сякаш си някакъв скучен стар работник.

Хелстрьом почувства, че му се присмива.

Въпреки това Фанси се подчини на заповедта, изглежда кошерното възпитание си каза своето. Тя се обърна към вратата, приближи се до нея, като погледна мимоходом Крафт, спря на прага и извърна очи към Перюджи. След това се усмихна на Външния с предизвикателна, подканваща усмивка, вдигна вежди присмехулно към Хелстрьом и излезе, затваряйки безшумно вратата зад себе си.

Перюджи се изкашля за да прочисти гърло.

Хелстрьом го наблюдаваше внимателно. Несъмнено Перюджи все още не беше в състояние да се овладее и нищо чудно, като се има пред вид, че Фанси бе подготвила добре атаката си. Защото, осъзна Хелстрьом, това си беше чиста атака. Стопроцентова. Фанси беше излязла на лов за Перюджи, с единствена цел да се кръстосва с него.

— Тя е… много красива жена — рече дрезгаво Перюджи.

— Искате ли да се преместим в къщата за да пием по чашка кафе? — предложи Хелстрьом, завладян от неочаквана симпатия към Перюджи. Бедното диво същество нямаше и най-малка представа какво се е случило с него.

— Много любезно от ваша страна — отвърна Перюджи. — Но все пак бих желал да разгледам вашето студио.

— Не ви ли стига това отвън?

— Само то ли е?

— О, не, разполагаме с обичайните допълнителни помещения — рече Хелстрьом. — Някои от тях са с чисто техническо предназначение и едва ли ще представляват интерес за посетителя — като гримьорна, гардеробна и лаборатории. Колекцията ни от редки насекоми няма равна на себе си в целия свят. Можем да ви прожектираме и някой от нашите филми, за да добиете ясна представа с какво се занимаваме, но не точно днес, опасявам се. Програмата ни е доста натоварена. Надявам се, че ме разбирате.

Крафт реши, че е дошло време да се намеси.

— Бавим ли ви, докторе? Зная, колко е важна работата ви. Дойдохме само, за да узнаем, дали не сте виждали някой от хората, които търси мистър Перюджи.

— Обещавам да се поинтересувам за това — рече Хелстрьом. — Защо не ни погостувате утре, мистър Перюджи, бихме могли да обядваме заедно. Може би дотогава ще имам нещо за вас.

— Чудесна идея — отвърна Перюджи. — В колко часа?

— Единадесет добре ли е?

— Идеално. Може би някой от хората ви ще прояви интерес към нашата компания. Наистина, много сме заинтригувани от нови открития в областта на металургията.

„Ето пак това!“ — помисли си Хелстрьом.

— Ако дойдете в единадесет — каза той, — ще разполагате с близо час преди да започне обяда. Ще мога да ви разведа наоколо — ще ви покажа гардеробната, насекомите, режисьорната. — Той се усмихна любезно.

„А може би ще ми дадат за водач Фанси?“ — помисли си Перюджи и почувства, че пулсът му се ускорява.

— С нетърпение очаквам момента. А междувременно, надявам се няма да ви е неприятно ако помоля за помощ при огледа на района?

Хелстрьом забеляза, че Крафт неволно стегна мускули и побърза да отвърне:

— Надявам се не и в близост до чифлика, мистър Перюджи. Готвим се да заснемем няколко епизода на открито, стига времето да се задържи. Всякакви странични лица могат само да ни попречат и забавят. А, надявам се, сам разбирате колко скъпо може да ни струва подобно забавяне.

— О, да, разбирам — кимна Перюджи. — Исках просто да се разходя из околностите на вашия чифлик. В писмото си Карлос уточняваше, че се е отправил към тази долина. Надявах се да потърся някаква следа от него.