Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Разполагаш ли с готови обяснения, в случай, че засекат нашите прибори? — запита го Хелстрьом.

— Исках първо да го обсъдя с теб. Какво ще кажеш, ако обясним, че в процеса на озвучаването на филмите се нуждаем от сложна електронна апаратура. Това напълно може да обясни наличието на смущения в ефира. Естествено, не можем да изключим апаратурата само защото някакъв Перюджи решил да ни посети. Трябва да гоним графика. Всяко едно въздействие върху екипировката на Перюджи може да се обясни с действието на нашата апаратура.

Хелстрьом кимна замислено.

— Великолепно. Още щом пристигне ще го попитам носи ли транзистор, защото…

— Би могъл да окаже влияние върху работата ни — довърши вместо него Салдо. След това се надигна, надвеси се над масата и почука нетърпеливо с пръсти.

— Да? — попита Хелстрьом.

— Нилс, сигурен ли си, че предишните не са разполагали с подобна екипировка? Прегледах записите, но не открих нищо — той сви безсилно рамене.

— Нали ги претърсихме. Нямаше нищо.

— Изглежда странно… че не са носели подобни прибори.

— Не са ги смятали за достатъчно важни — обясни Хелстрьом. — Изпратили са ги за да видят, дали ще бъдат убити.

— Ахххх… — на лицето на Салдо се изписа едновременно изненада и разбиране.

— Трябва да вникваме по-добре в мотивите на Външните — продължи Хелстрьом. — Те не са много добри хора, тези диви същества. Често си позволяват да губят работниците си по този начин. Онези, които се появиха предишния път, бяха дребни пешки, готови да бъдат пожертвани. Но този път ще е най-добре ако ги отпратим с някоя достоверна история.

— Значи беше грешка, че ги убихме?

— Грешката беше, че не намерихме друга възможност.

Салдо кимна, показвайки че разбира разликата.

— Допуснали сме грешка — промърмори той.

— Аз допуснах грешка — поправи го Хелстрьом. — Станах невнимателен, след дългата поредица от успехи. Не бива никога да забравяме това предупреждение — всеки от нас може да сбърка.

Когато стигнаха входа на долината, откъдето Перюджи за пръв път зърна чифлика на Хелстрьом, той помоли Крафт да спре. Колата поднесе на прашния банкет и закова, а помощник-шерифът го погледна въпросително.

— Нещо не е наред ли, мистър Перюджи?

Перюджи не бързаше да отговори. Крафт го беше заинтригувал. Имаше нещо театрално, не само в държанието, но и в целия му вид. Сякаш някой беше спрял поглед върху него, а сетне бе възкликнал: „А ето този ще направим помощник-шериф.“ Крафт имаше потъмняло от слънцето лице, масивен нос, русоляви вежди, светло-руси коси и всичко това завършваше с широкопола каубойска шапка на върха. Движеше сковано едрото си тяло, сякаш беше яздил прекалено дълго. Перюджи забеляза поне още няколко души по главната улица на Фостървил, които приличаха на Линкълн Крафт.

Крафт се държеше спокойно и невъзмутимо, докато Перюджи го разглеждаше, уверен че като специален кошерен хибрид, няма и най-малък признак за чуждия му произход. Всъщност, бащата на Крафт беше местен фермер, прелъстен при набег за пресни гени от разгонена женска. Немалко жители на Фостървил бяха забелязали приликата на Крафт с баща му.

— Мистър Перюджи, — заговори Крафт, — не искате ли…

— Знам какво ще ми кажете — прекъсна го Перюджи и погледна часовника си. Беше три без четвърт. Крафт беше използвал всички възможни оправдания за да се забавят — няколко пъти звъня по телефона, прочете внимателно формуляра за издирване, продължително разглежда снимката и зададе безброй глупави въпроси, като записваше отговорите с бавни движения върху лист хартия. И ето че най-сетне бяха само на хвърлей място от чифлика на Хелстрьом. Перюджи почувства, че го завладява вълнение. Долината се беше смълчала, не се чуваше дори песента на насекомите. Перюджи усещаше нещо неестествено в тази тишина. Едва когато осъзна, че не се чуват никакви насекоми, той попита Крафт за причината.