Лъвът, Вещицата и дрешникът

— Ваши височества, нека сега слезем от конете си и последваме животното в гъсталака, защото през целия си живот не съм гонил толкова благородна плячка.

— Сър — пожелаха останалите, — позволете и на нас да направим същото.

Слязоха от конете, завързаха ги за дърветата и продължиха пеш в гъстата гора. Щом влязоха в гъсталака, кралица Сюзан се обърна към тримата:

— Любезни приятели, че това е чудо, защото ми се струва, че виждам едно желязно дърво.

— Мадам, ако го погледнете по-добре — уточни крал Едмънд, — ще видите, че това е железен стълб с фенер на върха.

— Кълна се в гривата на лъва, страшно изобретение е — каза крал Питър, — да се слага фенер тук, където дърветата го заобикалят толкова нагъсто, че дори да е запален, не би осветявал пътя.

— Сър, възможно е — каза кралица Луси, — когото са поставяли тук стълба с фенера, дърветата да са били по-ниски, по-малки или изобщо да ги е нямало. Защото гората е млада, а железният стълб — стар.

Всички стояха и го гледаха. Тогава в разговора се включи крал Едмънд:

— Не зная защо, но този фенер на стълба ми действа някак странно. Върти ми се в главата, че съм виждал нещо подобно преди. Като че ли в сън или в съня за някакъв сън.

— Сър — отговориха всички, — на нас ни се струва същото.

— И нещо повече — добави кралица Луси, — защото не ми излиза от ума, че ако преминем край стълбата с фенера или ще преживеем странни приключения, или ще настъпи голяма промяна в съдбите ни.

— Мадам — обади се крал Едмънд, — същото предчувствие развълнува и моето сърце.

— И моето, благородни братко — потвърди крал Питър.

— И моето също — съгласи се с тях кралица Сюзан.

— Ето защо съветът ми е да се върнем полекичка при конете си и да не преследваме вече Белия елен.

— Мадам, в това отношение умолявам ви да ме извините! — каза крал Питър. — Защото винаги, откакто ние четиримата сме крале и кралици на Нарния, щом сме започнали някаква висша работа като битка, бойни подвизи, раздаване на правосъдие и подобни дела, не сме ги прекъсвали, преди да сме достигнали целта си, и винаги сме достигали всичко, с каквото сме се захващали.

— Сестро — обади се кралица Луси, — моят благороден брат казва истината! И ми се струва, че трябва да се засрамим, ако от някакъв страх или поради предчувствие се откажем да вървим подир такова благородно животно, каквото сега преследваме.

— Така смятам и аз — съгласи се крал Едмънд. — При това имам такова желание да открия значението на това нещо, че по своя воля не бих се върнал обратно и за всичките скъпоценности в цяла Нарния и всички острови.

— Тогава, в името на Аслан — каза кралица Сюзан, — ако всички вие желаете това, да вървим и да приемем предизвикателството, което ни очаква!

И така кралете и кралиците навлязоха в гъсталака и преди още да направят няколко крачки, всички си спомниха, че това, което бяха видели, се нарича уличен фенер, а само след още двадесетина крачки забелязаха, че си проправят път не между клони, а между палта. И в следващата минута те се изтърколиха от вратата на дрешника. Вече не бяха крале и кралици в ловни одежди, а просто Питър, Сюзан, Едмънд и Луси в старите си дрехи. И денят беше същият, и часът — същият, в който влязоха да се скрият в дрешника. И госпожа Макреди и посетителите все още говореха в коридора. За щастие те не влязоха в празната стая и така децата не бяха открити.

Това щеше да бъде самият край на историята, ако децата не чувстваха, че трябва наистина да обяснят на професора защо липсват четири палта от неговия гардероб. Професорът, който беше забележителен човек, не им каза, че това са глупости и че лъжат, а повярва на цялата история.

— Не — каза той, — не мисля, че има някакъв смисъл да се опитвате да се върнете през вратата на дрешника, за да вземете палтата. Вие няма да попаднете отново в Нарния този път. А и палтата не ще са необходими сега. А? Какво? Да, разбира се, че някой ден отново ще се върнете в Нарния. Който веднъж е бил крал на Нарния, ще си остане крал на Нарния завинаги. Но не се опитвайте да използвате същия път повторно. Всъщност не се опитвайте да отидете там! Това ще се случи тогава, когато не го очаквате. И не говорете прекалено много за случилото се, дори и помежду си. И не го споменавайте пред никого, освен ако и той самият не е преживял подобни приключения. Какво? Как ще разберете? О, ще разберете. Чудните неща, които той би казвал… дори видът му… веднага ще издаде неговата тайна. Отваряйте си очите! Боже мой, какво ли ги учат в тези училища?