Лъвът, Вещицата и дрешникът

— Въпреки това смятам, че той трябва да знае! — каза Луси.

Но в същия миг разговорът им бе прекъснат.

Тази нощ спаха там, където бяха. Как Аслан осигури храна за всички тях, не знам. Но по някакъв начин около осем часа те се озоваха на тревата. Бе им сервирана хубава вечеря, която завърши с чай.

На другия ден тръгнаха на изток, надолу край брега на Голямата река. А на по-следващия, около времето за чай (в пет часа следобед), вече стигнаха до устието. Над тях върху малкия хълм се извисяваше дворецът Каир Паравел, а пред тях (сред скали, локвички солена вода и водорасли) бяха пясъците, миризмата на морето и безкраят от синьо-зелени вълни, които се разбиваха една след друга в брега. А писъкът на чайките! Чували ли сте го? Можете ли да си го спомните?

Тази вечер след чая и четирите деца слязоха отново край морето, свалиха обувките и чорапите си и почувстваха пясъка между пръстите на краката си. Следващият ден бе още по-тържествен. Защото тогава в голямата зала на Каир Паравел, в тази чудна зала с таван от слонова кост и украсена с паунови пера западна стена, с врата на изток, която гледаше към морето, в присъствието на всички техни приятели и под звуците на тръби Аслан тържествено ги короняса. После ги отведе до четирите трона сред оглушителни викове:

— Да живее крал Питър!

— Да живее кралица Сюзан!

— Да живее крал Едмънд!

— Да живее кралица Луси!

— Щом веднъж сте провъзгласени за крале и кралици на Нарния, това означава, че завинаги ще бъдете крале и кралици! Бъдете достойни за короните, синове Адамови! Бъдете достойни за короните, дъщери Евини! — каза Аслан.

А през широко отворената източна порта долитаха гласове на морски духове и сирени, които плуваха близо до брега и пееха в чест на своите нови крале и кралици.

И така, децата седнаха на своите тронове. В ръцете им бяха положени скиптри и те раздадоха награди и ордени на всичките си приятели — на фавъна Тумнус и на бобрите, на гиганта Ръмбълбъфин, на леопардите и смелите кентаври, на добрите джуджета и на лъва. Тази нощ в Каир Паравел имаше голямо празненство — пиршество и танци, златото блестеше и вино се лееше. А на музиката вътре откликваше още по-странна, по-сладка и всепроникваща музика отвън, изпълнявана от морските обитатели.

В разгара на цялата тази веселба обаче Аслан тихо изчезна. Но когато кралете и кралиците забелязаха, че го няма, те не казаха нищо, тъй като господин Бобър ги беше предупредил. „Той ще идва и ще си отива — бе казал. — Днес го виждаш тук, а утре го няма. Той не обича да бъде ограничаван, при това трябва да се грижи и за други страни. Всичко е наред! Той ще идва често. Само не трябва да му се налагате. Той е диво животно. Не е като опитомения лъв.“

А сега, както разбирате, тази история е почти (но не съвсем) към края си. Двамата крале и двете кралици управляваха Нарния добре и царуването им бе дълго и щастливо. Отначало голяма част от времето им отиваше да издирват остатъците от армията на Бялата вещица и да ги унищожават. Защото дълго време идваха вести за злини, спотайващи се в по-диви места на гората (някъде преследване, другаде убийство, този месец зърнали върколак, другия — мълва, че се мярнала вещица). Но накрая цялата тази мръсна пасмина бе смазана. И те създадоха добри закони, запазиха мира, спасиха добрите дървета от ненужно отсичане и освободиха малките джуджета и сатири да не ги изпращат на училище. И общо взето възпираха дърдорковците и вредителите, а насърчаваха обикновените хора, които просто искаха да живеят, и ги оставяха да живеят както искат. Прогониха злите великани (съвсем различен вид от Ръмбълбъфин) в Северна Нарния, когато те дръзнаха да пресекат границата. Сприятелиха се и се съюзиха с презморски страни.

Те самите израснаха и се промениха с годините. Питър стана висок, широкоплещест мъж, велик пълководец и хората го нарекоха крал Питър Великолепни. Сюзан порасна висока красива девойка, с черна, дълга почти до петите коса и кралете от презморските страни започнаха да пращат свои посланици да поискат ръката й. Тя бе наречена Сюзан Благородната. Едмънд бе по-разсъдлив и по-кротък човек от Питър, много способен на съвети и преценки, и го нарекоха Едмънд Справедливи. А колкото до Луси, тя беше винаги весела, златокоса и всички принцове наоколо мечтаеха тя да стане тяхна кралица. А нейният собствен народ я нарече кралица Луси Доблестната.

И така, те живееха щастливо, а когато понякога си спомняха за живота в нашия свят, то бе само като някакъв сън. След време Тумнус (който беше вече фавън на средна възраст и бе започнал да пълнее) дойде да им донесе вестта, че Белия елен (който изпълнява желания, ако бъде хванат) отново се е появил по неговите места. И тогава двамата крале с двете кралици заедно с главните членове на двора яхнаха конете и тръгнаха на лов с рогове и кучета, в западните гори, за да преследват Белия елен. Съвсем скоро, след като потеглиха, те го зърнаха. И той ги поведе, понесен устремено, ту по каменисти, ту по равни места, през шубраци и поляни, докато конете на всички придворни не се умориха. Но четиримата продължиха да го преследват. И видяха как еленът влиза в такъв гъсталак, че конете им не могат да го последват. И тогава крал Питър (защото като крале и кралици от толкова време те бяха възприели вече съвсем друг стил на разговор) каза: