Лъвът, Вещицата и дрешникът

Излязоха от тясната долина и тя веднага разбра причината за шума. Питър и Едмънд заедно с цялата армия на Аслан се сражаваха отчаяно заедно с цяла тълпа ужасни същества, които бе видяла предишната нощ. Но сега, на дневна светлина изглеждаха още по-страшни и чудовищни, още по-безобразни. А и като че бяха много повече. Армията на Питър, разположена с гръб към нея, й изглеждаше съвсем малобройна. По цялото бойно поле имаше пръснати статуи — явно Вещицата бе използвала магическата си пръчка. Сражаваше се с Питър. И двамата се биеха така ожесточено, че Луси почти не различаваше какво става. Мяркаше се ту каменният нож, ту сабята на Питър. При това толкова бързо, сякаш имаше три ножа и три саби. Двамата бяха в средата. Бойната линия се простираше във всички посоки. Накъдето и да погледнеше Луси, ставаха страшни неща.

— Слезте от гърба ми, деца! — извика Аслан.

Двете момичета се спуснаха на земята. След това с рев, който разтърси цяла Нарния (от стълба с фенера на запад до бреговете на Източното море), грамадният звяр се хвърли върху Бялата вещица. Луси видя, че върху лицето й, обърнато за миг към него, се изписаха ужас и почуда. Лъва и Вещицата се затъркаляха по земята. След миг Вещицата остана да лежи неподвижна. Същевременно всички същества, които Аслан бе довел от къщата на Вещицата, се спуснаха като бесни срещу врага. В устрем се понесоха джуджетата с бойните си брадвички, озъбените кучета, великанът с тоягата си (под краката му загиваха смазани десетки врагове), безстрашните еднорози, кентаврите с конски копита, размахали саби.

И измъчената армия на Питър се оживи, новодошлите ревяха, враговете хленчеха и пищяха.

Гората ехтеше от грохота на атаката.

Битката приключи няколко минути след пристигането им. Повечето неприятели бяха убити още при първия щурм на Аслан и неговите другари. А останалите живи, след като видяха, че Вещицата е мъртва, или се предадоха, или побягнаха.

Луси видя Питър и Аслан да си стискат ръцете. Странно й бе, че пребледнялото и сурово лице на Питър го караше да изглежда по-голям за годините си.

— Всичко дължим на Едмънд — говореше Питър. — Ако не беше той, щяха да ни победят. Вещицата превръщаше нашите войници в камък, накъдето и да погледнеше човек. Но нищо не можеше да спре Едмънд. Той с бой си проправи път, свали трима човекоядци и стигна до мястото, където тя тъкмо превръщаше един от твоите леопарди в статуя. И когато се доближи, вместо направо да се нахвърли върху нея и просто да бъде превърнат в статуя, той се сети да счупи със сабята си магическата й пръчка. А всички ние правехме точно обратното. Щом пръчката беше счупена, вече имахме някаква надежда, макар и да бяхме дали много жертви. А Едмънд е тежко ранен. Трябва да отидем да го видим!

Завариха го под грижите на госпожа Бобър малко зад бойната линия. Той бе целият в кръв. Лежеше с отворена уста, а лицето му беше сиво-зелено.

— Бързо, Луси! — извика Аслан.

И тогава за първи път Луси си спомни за скъпоценното питие, което й беше дадено като коледен подарък. Ръцете й така трепереха, че едва успя да махне запушалката. Най-после се справи и наля няколко капки в устата на брат си.

— Има и други ранени — каза Аслан, докато тя все още гледаше тревожно бледото лице на Едмънд и се чудеше дали течността ще има някакъв резултат.

— Да, знам! — отвърна Луси обидена. — Почакай малко!

— Дъще Евина! — гласът на Аслан бе станал по-строг. — Има и други на прага на смъртта. Трябва ли още хора да умират заради Едмънд?

— Извинявай, Аслан! — сепна се Луси, стана и тръгна с него.

През следващия половин час бяха заети: тя обикаляше ранените, а той съживяваше тези, които бяха превърнати в камък. Когато най-сетне се освободи и се върна при Едмънд, Луси го завари на крака. Не само беше излекуван от раните, а дори изглеждаше по-добре, отколкото тя си го спомняше… открай време, тоест откакто бе тръгнал на това ужасно училище, където започна да става лош. Сега той отново приличаше на себе си и можеше да я погледне в очите. И тогава там, на самото бойно поле, Аслан го удостои с рицарско звание.

— Той знае ли — прошепна Луси на Сюзан — какво направи за него Аслан? Знае ли каква е била уговорката с Вещицата?

— Ш-ш-т! Разбира се, че не знае — отговори Сюзан.

— Не трябва ли да му кажем? — попита Луси.

— О, разбира се, че не — отвърна Сюзан. — Това ще бъде твърде ужасно за него. Помисли си как би се почувствала ти на негово място.