Лъвът, Вещицата и дрешникът

— Чудовища! Чудовища! — хълцаше Сюзан. — Дори и сега ли се страхуват от него, дори и сега ли?

Щом вързаха Аслан върху плоския камък (и то така, че приличаше на куп въжета), сред тълпата настъпи затишие. Четири магьосници с факли в ръце застанаха до ъглите на масата. Вещицата разголи ръце, както ги бе разголила предишната нощ, когато жертвата беше не Аслан, а Едмънд. След това започна да точи ножа си. Когато пламъкът на факлите го освети, на децата им се стри, че е направен не от стомана, а от камък, и че има странна и зловеща форма.

Най-после Кралицата се приближи. Стоеше до главата на Аслан. Мускулите на лицето й се стягаха и потръпваха от вълнение, а неговото (все така спокойно — нито сърдито, нито уплашено, само малко тъжно) гледаше нагоре към небето. Сетне, точно преди да замахне с ножа, тя се наведе и с несигурен глас каза:

— Е, кой спечели накрая? Нима мислиш, глупако, че с това ще спасиш човека-предател? Сега, както се договорихме, ще убия теб вместо него и така Тъмната магия ще бъде изпълнена. Но щом ти умреш, кой ще ми попречи да убия и него? Кой ще го измъкне от ръцете ми тогава? Разбери, че ти ми даваш Нарния навеки. Загубваш собствения си живот, а не си спасил неговия. Като знаеш това, надежда всяка остави и умри.

Децата не видяха самия момент на убийството. Не можеха да понесат тази гледка и закриха очи.

Докато двете момичета все още стояха свити в храсталаците, закрили лица с ръцете си, те чуха зова на Вещицата:

— Хайде! Следвайте ме всички и да се заловим с това, което трябва да довършим в тази война! Няма да ни отнеме много време да разбием човешката паплач и предателите, след като големият глупак — големият котарак, вече лежи мъртъв.

В този момент за няколко секунди децата бяха в голяма опасност. С диви крясъци и ручене на пискливи гайди, като надуваше пронизително ловджийски рогове, цялата тази гнусна пасмина се спусна от върха на хълма по склона точно покрай тяхното скривалище. Момичетата усетиха как привиденията минават като студен вятър, как земята трепери под копитата на галопиращите минотаври. Над главите им се понесе вихрушка от мръсни крила на черни лешояди и гигантски прилепи. По всяко друго време те щяха да се разтреперат от страх, но сега тъгата, срамът и ужасът, причинени от смъртта на Аслан, така бяха запълнили мислите им, че едва ли забелязваха нещо друго.

Веднага щом в гората настъпи тишина, Луси и Сюзан изпълзяха на голия връх. Луната вече бе слязла ниско, покрай нея плуваха леки облаци, но децата все още можеха да видят очертанията на мъртвия Аслан, овързан с въжетата. Клекнали в мократа трева, двете целуваха студеното му лице, галеха красивата му козина (това, което беше останало от нея) и плачеха до изнемога. После се спогледаха, хванаха се за ръце, просто за да не се чувстват самотни, и отново се разплакаха.

— Не мога да понасям този отвратителен намордник! Чудя се дали не можем да го махнем?

И те се опитаха. След като доста се мъчиха с него (защото пръстите им бяха измръзнали, а настъпи и тъмната част на нощта), успяха. Когато видяха лицето му без намордника, отново избухнаха в плач, целуваха го, милваха го, изтриха най-грижливо кръвта и пяната. И всичко беше толкова самотно, безнадеждно и ужасно, че аз не знам как да го опиша.

— Дали ще успеем и да го отвържем? — каза след малко Сюзан.

Но враговете от чиста злоба бяха затегнали въжетата толкова здраво, че момичетата не се справиха с възлите.

Надявам се, че никой, който чете тази книга, не е бил толкова нещастен, колкото бяха Сюзан и Луси в тази нощ. Но ако е бил… ако е будувал цяла нощ и е плакал, докато не са му останали никакви сълзи, тогава ще знае, че накрая настъпва някакво спокойствие. Поне така се чувстваха двете момичета. Часовете се нижеха един след друг в мъртвата тишина, а те почти не забелязваха, че им става все по-студено и по-студено. Неочаквано Луси обърна внимание на други две неща. Едното беше, че небето откъм източната страна на хълма бе станало малко по-светло, отколкото преди час. Второто — че нещо зашава в тревата до краката й. Отначало тя не му обърна внимание. Какво значение имаше това? Вече нищо нямаше значение! Но най-после видя, че неизвестното нещо започна да се движи нагоре по изправените камъни, подпрели Каменната маса. И вече множество неизвестни неща се движеха насам-натам по тялото на Аслан. Тя се взря по-отблизо. Бяха някакви малки, сиви животинки.