Лъвът, Вещицата и дрешникът

И момичетата направиха това, което никога не биха посмели да направят без разрешението му, но което мечтаеха да направят, откакто го видяха за първи път. Заровиха изстиналите си ръце в красивото море от козина, погалиха го и така тръгнаха заедно. А след малко забелязаха, че се изкачват по склона на хълма, където се намираше Каменната маса. Вървяха нагоре към мястото, докъдето стигаха дърветата, и когато приближиха последното дърво (онова, което бе заобиколено с малко храсти), Аслан спя и каза:

— О, деца, деца! Тук трябва да спрете! И каквото и да се случи, пазете се да не ви видят! Сбогом!

Двете момичета заплакаха горчиво (макар че едва ли знаеха защо) и се вкопчиха в Лъва. Целуваха гривата и носа му, и лапите, и големите му тъжни очи. След това той се извърна и продължи към върха на хълма. А Луси и Сюзан, свити в храстите, гледаха след него и ето какво видяха.

Огромна тълпа от различни същества бе наобиколила Каменната маса и макар и луната да светеше, мнозина носеха факли, които горяха със злокобни червени пламъци. А какво сборище! Огромни людоеди с чудовищни зъби, вълци и човекоподобни същества с волски глави, духове на зли дървета и на отровни растения. Имаше и други същества, но тях няма да описвам, защото, ако ги опиша, навярно родителите ви няма да ви разрешат да четете тази книга — страшилища, магьосници и демони, привидения, върколаци и вампири, и таласъми… Всъщност тук бяха всички слуги на Вещицата, които вълкът бе събрал по нейна заповед. А точно по средата, застанала до масата, бе самата Вещица.

Вой и ужасяващ крясък се изтръгнаха от тълпата, когато зърна големия Лъв да се приближава. За миг дори сякаш Вещицата бе поразена от страх. След това се съвзе и се изсмя диво и свирепо:

— Глупакът! — изкрещя тя. — Глупакът дойде! Вържете го здраво!

Луси и Сюзан затаиха дъх, като очакваха Аслан да изреве и да скочи върху враговете си, но това не се случи. Четири магьосници, озъбени и злобно ухилени, макар също да отстъпваха, донякъде изплашени от това, което трябваше да направят, се приближиха към него.

— Вържете го, казвам! — повтори Бялата вещица.

Магьосниците се спуснаха към него и победоносно изреваха, когато разбраха, че той изобщо не се съпротивлява. После други — зли джуджета и маймуни — се втурнаха да им помагат. Заедно претърколиха огромния лъв по гръб и завързаха четирите му лапи, като радостно крещяха, сякаш вършеха нещо много смело, макар че, ако Лъвът бе пожелал, само с едната си лапа можеше да убие всичките. Но той не издаде нито звук дори когато враговете опъваха и дърпаха въжетата толкова силно, че те се впиваха в лапите му. След това започнаха да го влачат към Каменната маса.

— Спрете! — извика Вещицата. — Нека първо го пострижат!

Когато един великан излезе с ножици в ръце и приклекна до главата на Аслан, тълпата отново избухна в гневен смях. „Кръц — кръц — кръц“ — работеха ножиците и купища златни къдрици започнаха да падат на земята. След това великанът се изправи и децата, които наблюдаваха от своето скривалище, можаха да видят колко малка и различна изглеждаше главата на Аслан без грива. Неприятелите също видяха разликата.

— Ха, та той е просто една голяма котка! — извика някой.

— И от това нещо ли се страхуваме? — запита друг.

И те се скупчиха около Аслан, подиграваха му се, говореха му нещо като: „Пис-пис! Бедно коте!“, „Колко мишки хвана днес, котако?“ и „Искаш ли купичка мляко, Писане?“

— О, как смеят! — възмути се Луси и по бузите й потекоха сълзи. — Зверове, зверове!

Защото сега, след като първото сътресение премина, оголеното лице на Аслан й се струваше посмело, по-красиво, по-търпеливо от всякога.

— Сложете му намордника! — нареди Вещицата.

Дори и сега, когато слагаха намордника, само едно захапване на челюстите щеше да струва ръцете на двама-трима от неприятелите. Но Лъва дори не помръдна. А това, изглежда, разяри цялата сган. Сега всички се втурнаха към него. Тези, които се страхуваха да го доближат дори и след като бе вързан, събраха смелост и в продължение на няколко минути двете момичета не можеха дори да го видят — така плътно бе заобиколен от тълпата, която го риташе, удряше, плюеше и му се подиграваше.

Най-после сганта се насити. Започна да влачи вързания лъв с намордника на устата към Каменната маса, като едни го теглеха, други бутаха. Той беше огромен и дори когато го дотътриха, трябваше да напрегнат сили, за да го вдигнат върху масата. И отново започнаха да го връзват и да стягат въжетата.