— Ние с теб трябва да спим тук, Едмънд — каза Каспиан. — Ще оставим роднината ти на койката, а ние ще си окачим хамаци.
— Умолявам ви, Ваше величество… — започна Дриниан.
— Не, не, капитане — рече Каспиан, — вече спорихме за това. Вие с Райнс (Райнс беше помощник-капитанът) управлявате кораба и ще имате грижи много нощи наред, докато ние пеем песни и си разказваме приказки, така че трябва да вземете лявата каюта на палубата. Крал Едмънд и аз можем да си легнем тук долу много уютно. Но как е непознатият?
Целият позеленял, Юстас се нацупи и попита дали ще стихне скоро бурята.
— Каква буря? — зачуди се Каспиан.
Дриниан избухна в смях и извика:
— Буря ли, млади господарю?! Времето е по-хубаво, отколкото може да мечтае човек.
— Кой е този? — раздразнено попита Юстас. — Махнете го оттук. Гласът му ми се набива в главата.
— Донесох ти нещо, което ще те накара да се чувстваш по-добре, Юстас — каза Луси.
— Ох, махнете се и ме оставете на мира! — изръмжа Юстас.
Все пак изпи една капка от шишенцето, макар да каза, че било гадно (в каютата се разнесе приятно ухание, когато Луси го отвори). След като преглътна, лицето му видимо си възвърна цвета и сигурно се е почувствал по-добре, защото вместо да се оплаква от бурята и главоболието си, започна да настоява да бъде свален на брега и да твърди, че на първото пристанище ще „депозира жалба“ срещу всички пред британския консул. Но когато Рипичийп го попита какво е това „жалба“ и как се депозира (Рипичийп си помисли, че това е особен начин за провеждане на двубой), Юстас само промърмори:
— Как може да не знаеш такова нещо!
В края на краищата успяха да убедят Юстас, че вече плават с възможно най-високата скорост към най-близката суша и че имаха толкова власт да го изпратят обратно в Кеймбридж (там живееше чичо Харолд), колкото да го изпратят на Луната. След това той намусено се съгласи да облече чистите дрехи, които му предложиха, и да излезе на палубата.
Сега Каспиан ги разведе из кораба, макар че вече бяха видели по-голямата част от него. Качиха се на предната палуба и видяха вахтения, който беше застанал на малка площадка в гърлото на позлатения дракон и надзърташе през отворената му уста. Под предната палуба се намираше камбузът (или корабната кухня) заедно с каютите на боцмана, дърводелеца, готвача и главния стрелец. Ако смятате, че е странно камбузът да се намира на носа и си представяте пушека от комина, носещ се над кораба, това е, защото си мислите за параход, където вятърът е винаги насрещен. На кораб с платна вятърът винаги духа отзад и всичко по-миризливо се слага колкото се може по-напред. Качиха ги и на наблюдателницата. Отначало им беше страшничко да се люлеят напред-назад, а и палубата да е мъничка и толкова отдалечена. Стана им ясно, че ако паднеха, можеха да цопнат и в морето. После ги заведоха на задната палуба, където беше дежурен Райнс заедно с още един мъж на големия рул. Зад тях се издигаше покритата със златен лист опашка на дракона, а от вътрешната й страна се извиваше кръгла пейка. Корабът се наричаше „Разсъмване“. Бе мъничък в сравнение с някой от съвременните кораби или дори в сравнение с рибарските съдове, платноходките, бойните кораби и галеоните, които Нарния притежаваше по времето, когато Луси и Едмънд царуваха заедно с Върховния крал Питър, защото почти цялото мореплавателско изкуство бе западнало през време на властването на предшествениците на Каспиан.
Когато неговият чичо Мираз-узурпаторът изпратил седемте лордове по море, те трябвало да купят кораб от Галма и да наемат галмийски екипаж. Но сега Каспиан бе започнал наново да учи нарнийците да бъдат мореплаватели, а „Разсъмване“ беше най-хубавият кораб, построен от него. Той бе толкова малък, че пред мачтата почти нямаше палуба между централния люк и лодката на кораба, от едната страна, и кокошарника (Луси хранеше кокошките), от другата. Но корабът беше красив по особен начин. Бе истинска „дама“, както казват моряците — със съвършен силует, с чисти цветове и всяка рейка, въже и щифт бяха направени с обич. Естествено, Юстас не остана доволен от нищо и не спираше да се фука за лайнери, моторни лодки, самолети и подводници („Сякаш разбира нещо от тях“, мърмореше Едмънд). На другите двама „Разсъмване“ им хареса много и когато се оттеглиха в каютата за вечеря и видяха небето на запад, озарено от огромния пурпурночервен залез, когато усетиха люшкането на кораба и соления вкус на устните си, когато си помислиха за непознатите земи в източния край на света, Луси се почувства прекалено щастлива, за да говори.
Читать дальше