Клайв Луис: Плаването на „Разсъмване“

Рипичийп направи крачка напред с левия крак, премести десния назад, поклони се, целуна й ръка, изправи се, засука мустаци и рече с пискливия си пронизителен глас:

— Приемете скромните ми почитания, Ваше величество! И вие също, Ваше величество! — Той се поклони на Едмънд. — Нищо друго освен присъствието на Ваши величества не липсваше на това славно приключение.

— Пфу, махнете го оттук! — жално проточи Юстас. — Мразя мишки. Не мога да понасям и дресирани животни. Те са глупави, прости и… и сантиментални.

— Да разбирам ли — обърна се Рипичийп към Луси, след като дълго бе гледал Юстас, — че това безобразно неучтиво лице е под протекцията на Ваше величество? Защото, в противен случай…

В този миг Едмънд и Луси кихнаха едновременно.

— Колко съм глупав, та вие сте с мокри дрехи! — каза Каспиан. — Хайде да слезем долу и да се преоблечете. Разбира се, ще ти дам моята каюта, Луси, но за съжаление на кораба нямаме женски дрехи. Ще трябва да се задоволиш с някои от моите. Бъди добър, Рипичийп, и води.

— Ако дамата заповяда — рече Рипичийп, — дори въпросите на честта трябва да отстъпят… поне засега… — Той хвърли смразяващ поглед на Юстас.

Каспиан ги поведе напред и след няколко минути Луси премина през вратата на кралската каюта. Тя моментално я хареса — и трите квадратни прозорчета с изглед към синия водовъртеж зад кърмата, и ниските пейки с възглавнички, заобикалящи масата от три страни, и висящата сребърна лампа (по фината изработка веднага позна, че е измайсторена от джуджета), и плоския златен образ на Аслан на предната стена над вратата. Обхвана всичко с един поглед, защото Каспиан веднага отвори друга врата от страната на щирборда и каза:

— Това ще бъде твоята стая, Луси. Само да извадя сухи дрехи и за мен… — Той ровеше в едно чекмедже, докато говореше. — После ще те оставя да се преоблечеш. Ако изнесеш мокрите си дрехи пред вратата, ще наредя да ги занесат в камбуза и да ги изсушат. Луси се почувства като у дома, сякаш бе живяла в каютата на Каспиан седмици наред. Не я притесняваше и движението на кораба, защото в миналото като кралица на Нарния беше пътувала неведнъж по море. Каютата беше съвсем малка, но с ярко изрисувани стени (с птици, животни, алени дракони и лози) и безупречно чиста. Дрехите на Каспиан й бяха твърде големи, но щеше да свикне. Обувките, сандалите и моряшките ботуши обаче бяха безнадеждно големи, но нямаше нищо против да ходи боса на кораба. Щом се облече, погледна през близкия прозорец към водата, бягаща покрай корпуса, и въздъхна дълбоко. Беше сигурна, че плаването ще бъде чудесно.

— А, ето те и теб, Луси — каза Каспиан. — Точно теб очаквахме. Това е нашият капитан, лорд Дриниан.

Тъмнокосият мъж коленичи и целуна ръката й. Единствените, които присъстваха на сцената, бяха Рипичийп и Едмънд.

— Къде е Юстас? — попита Луси.

— Легна си — отвърна Едмънд. — Мисля, че нищо не може да се направи. Ако се опиташ да си мил с него, това го прави още по-зъл.

— Междувременно — поде Каспиан, — искаме да говорим с теб.

— Точно така — подкрепи го Едмънд. — Най-напред за времето. По нашето време измина една година, откакто си тръгнахме оттук тъкмо преди коронацията ти. Колко време е минало в Нарния?

— Три пълни години — отговори Каспиан.

— Нормално ли върви всичко?

— Нали не смяташ, че щях да напусна кралството си и да тръгна по море, ако нещо не беше наред? Не би могло да бъде по-нормално. Вече няма проблеми между телмарините, джуджетата, Говорещите зверове, фавните и останалите. А с онези размирни великани на границата така се разправихме миналото лято, че сега ни плащат дан. За регент на моето място оставих една прекрасна личност — джуджето Тръмпкин. Помните ли го?

— Милият Тръмпкин. Разбира се, че го помня — каза Луси. — Едва ли би могъл да направиш по-добър избор.

— Верен като язовец, мадам, и храбър като… като мишка — намеси се Дриниан. Щеше да каже „като лъв“, но съзря погледа на Рипичийп, впит в него.

— И накъде сме се отправили? — попита Едмънд.

— Хм, това е доста дълга история — отвърна Каспиан. — Може би си спомняте, че когато бях малък, моят чичо-узурпатор се отърва от седмина приятели на баща ми (които сигурно щяха да са на моя страна), като ги изпрати да изследват непознатите Източни морета отвъд Уединените острови.

— Да, и никой от тях не се завърна — каза Луси.

— Точно така. В деня на моята коронация с благословията на Аслан аз се заклех, че щом веднъж въведа мир в Нарния, сам ще отплавам на изток за една година и един ден, за да открия приятелите на баща си или да науча за смъртта им и да отмъстя за тях, ако мога. Имената им бяха лорд Ревилиан, лорд Берн, лорд Аргоз, лорд Мавраморн, лорд Октесиан, лорд Рестимар и… другият с трудното име.