Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“

И, разбира се, както винаги изглежда на равно място без дървета, небето се допираше до тревата пред тях. Но докато вървяха, те изпитаха странното чувство, че тук най-накрая небето наистина се допира до земята като синя стена — блестяща, но истинска и твърда, приличаща най-вече на стъкло. Скоро бяха съвсем сигурни в това. Бяха наближили съвсем.

Но между тях и основата на небето, върху зелената трева, лежеше нещо толкова бяло, че дори и със силното си зрение те едва издържаха да го погледнат. Щом приближиха, видяха, че това е Агне.

— Елате да закусите — каза Агнето със сладко, нежно гласче.

Едва тогава забелязаха, че на тревата имаше запален огън, на който се печеше риба. Седнаха и ядоха риба, огладнели за пръв път от толкова дни насам. И това бе най-вкусната храна, която някога бяха опитвали.

— Извинявай, Агне — каза Луси, — това ли е пътят към страната на Аслан?

— За вас не — отвърна Агнето. — За вас входът към страната на Аслан е откъм вашия свят.

— Какво? — извика Едмънд. — Нима има път към страната на Аслан и от нашия свят?

— Път към моята страна има от всички светове — рече Агнето и докато говореше, белоснежната му козина доби тъмнозлатист цвят, тялото му порасна и се превърна в самия Аслан, извисен над тях със струяща от гривата му светлина.

— Ах, Аслан — промълви Луси — ще ни кажеш ли как да стигнем до твоята страна от нашия свят?

— Ще ви казвам това през цялото време — отговори Аслан. — Но няма да ви казвам колко дълъг или кратък ще е пътят. Знайте само, че преминава през река. Но вие не се плашете от това, защото аз съм Великият строител на мостове. А сега елате, ще отворя вратата в небето и ще ви изпратя у дома.

— Аслан — започна Луси, — преди да си тръгнем, ще ни кажеш ли кога ще можем отново да се върнем в Нарния? Моля те! И… О, нека да е скоро.

— Миличко — много нежно промълви Аслан, — двамата с брат ти никога повече няма да се върнете в Нарния.

— О, не, Аслан! — възкликнаха отчаяно в един глас Едмънд и Луси.

— Деца, вече сте пораснали — рече Аслан — и е време да започнете да се сближавате с вашия свят.

— Не е заради Нарния — изхлипа Луси, — а заради теб! Там няма да можем да виждаме теб! Как ще живеем, без да те виждаме?

— Но вие ще ме виждате, мило дете — каза Аслан.

— Нима… нима сте и там, сър? — попита Едмънд.

— Да, аз съм и там — отвърна Аслан. — Но там имам друго име. Ще трябва да се научите да ме разпознавате с другото име. Точно затова бяхте повикани в Нарния, за да можете, след като тук сте ме познавали за малко, там да ме опознаете по-добре.

— А Юстас също ли никога няма да се върне пак? — попита Луси.

— Дете мое — рече Аслан, — наистина ли ти е нужно да знаеш това? Хайде, отварям вратата в небето.

Тогава в един миг синята стена се разкъса като завеса, отвъд небето засия страшна бяла светлина, те почувстваха допира на гривата на Лъва и целувката му по челата си. След това… се озоваха в спалнята в къщата на леля Алберта в Кеймбридж.

Остава да се кажат само две неща. Едното е, че Каспиан и неговите хора се завърнаха невредими на Острова на Раманду, където тримата благородници се събудиха от своя сън. А Каспиан се ожени за дъщерята на Раманду и се завърна в Нарния с нея. Тя стана велика кралица, майка и баба на велики крале.

Другото е, че в нашия свят всички започнаха да говорят колко се е променил Юстас и как „едва можеш да познаеш в него предишното момче“. Всички освен леля Алберта, която заяви, че е станал много обикновен и досаден сигурно под влиянието на братовчедите му Певънзи.

Клайв Стейпълс Луис е един от най-обичаните автори на фентъзи и фантастика в света. Английският писател, професор по средновековна и ренесансова литература на Кеймбридж и уважаван теолог, е считан за един от най-бляскавите умове на своето поколение.

Клайв Стейпълс Луис е роден на 29 ноември 1898 г. в Белфаст. Той имал брат, няколко години по-голям от него, и когато двамата били вкъщи, прекарвали много време заедно, като си измисляли въображаеми страни и пишели за тях — макар и не в романтичен стил, в който по-късно пише създателят на хрониките на Нарния.

Но най-много време, когато бил момче, Луис прекарвал сам или в света на книгите. „Аз съм продукт на дълги коридори, на празни, огрени от слънцето стаи, на тишината на стълбищата и самотното изучаване на таваните, на далечни шумове от клокочещи цистерни и тръби, на свиренето на вятъра под керемидите. А и на безброй много книги“ — пише той. „Книги имаше в кабинета, в салона, в килера, на два реда в голямата етажерка на стълбищната площадка, в спалнята. Купища книги, натрупани на височината на рамото ми на тавана, най-различни книги, отразяващи всеки мимолетен етап на интересите на родителите ми, книги, които са увлекателни, и книги, които са скучни книги, подходящи за деца, и други, които определено не са. Нищо не ми беше забранено. В безкрайните наглед дъждовни следобеди аз взимах том след том от лавиците… Отначало любимите ми писатели бяха Е. Несбит и Дж. Суифт с «Приключенията на Гъливер», както и норвежките митове и оказания.“ По-късно с тях си съперничат Омир и чудният свят на старогръцките легенди, които той вече можел да чете в оригинал.