Те застанаха до Каспиан на горната палуба и скоро всички моряци се скупчиха долу до стълбата, за да чуят речта на краля.
— Приятели — започна Каспиан, — пътешествието, на което потеглихте, завърши. Открихме какво е станало със седмината благородници и понеже сър Рипичийп се закле никога да не се завръща, несъмнено, щом стигнете острова на Раманду, ще намерите лорд Ревилиан, лорд Аргоз и лорд Мавраморн будни. На вас, милорд Дриниан, поверявам този кораб, като ви заповядвам да плавате към Нарния с възможно най-високата скорост и преди всичко да не спирате на Острова на мъртвата вода. Съобщете на моя регент, джуджето Тръмпкин, да раздаде на членовете на екипажа всички обещани от мен награди. Те са заслужени от тях с чест. И ако не се завърна, волята ми е регентът, Корнелиъс, язовецът Трюфелхънтър и лорд Дриниан да изберат крал на Нарния със съгласието на…
— Но, сир — прекъсна го Дриниан, — нима се отказвате от престола?
— Отивам с Рипичийп да видя Края на света — каза Каспиан.
През събраните моряци премина шепот на изумление.
— Ще вземем лодката — продължи Каспиан. — Няма да имате нужда от нея в тези безветрени морета, а и ще си направите нова на острова на Раманду. Сега…
— Каспиан — изведнъж го прекъсна строго Едмънд, — не бива да правиш това.
— Абсолютно — съгласи се Рипичийп — Негово величество не бива да прави това!
— Наистина — откликна и Дриниан.
— Не бива ли? — остро рече Каспиан и за момент заприлича на чичо си Мираз.
— Моля Ваше величество за извинение — обади се от долната палуба Райнелф, — но ако някой от нас постъпи така, това ще бъде дезертьорство.
— Райнелф, въпреки дългата си служба си позволяваш прекалено много! — отсече Каспиан.
— Не, сир! Той е напълно прав! — подкрепи Дриниан помощника си.
— В името на Аслановата грива, аз пък си мислех, че сте ми поданици, а не наставници — възмути се Каспиан.
— Аз не съм — веднага отговори Едмънд — и твърдя, че не бива да правиш такова нещо.
— Отново „не бива“. Какво искаш да кажеш с това?
— С позволението на Ваше величество ние искаме да кажем „не трябва“ — намеси се Рипичийп с дълбок поклон. — Вие сте кралят на Нарния. Ако не се завърнете, постъпвате нечестно с поданиците си и особено с джуджето Тръмпкин. Не можете да се развличате с приключения, сякаш сте частно лице. И ако Ваше величество не послуша разумния съвет, за всекиго на борда на „Разсъмване“ ще бъде висша проява на лоялност да ми помогне да ви обезоръжа и да ви държим вързан, докато се опомните.
— Точно така! — съгласи се Едмънд. — Както са постъпили с Одисей, когато искал да иде при сирените.
Ръката на Каспиан се стрелна към дръжката на меча, но тогава проговори Луси:
— А ти почти обеща на дъщерята на Раманду да се върнеш.
Каспиан спря.
— Да, така е. Имаше такова нещо. — После постоя нерешително около минута и се провикна към целия екипаж: — Добре, нека бъде по вашему. Пътешествието свърши. Всички се връщаме. Качете лодката!
— Сир — обади се Рипичийп, — не всички се връщаме. Както вече ви обясних, аз…
— Тишина! — прогърмя Каспиан. — Досега ви слушах, но отказвам да ми вадите душата. Някой ще накара ли тази Мишка да млъкне?
— Ваше Величество обеща да бъде добър господар на Говорещите зверове в Нарния — с укор изрече Рипичийп.
— Говорещи зверове, да — съгласи се Каспиан, — обаче нищо не съм обещавал на животни, които изобщо не спират да говорят. — След което разярено се спусна по стълбата и се прибра в каютата, затръшвайки вратата зад себе си.
А когато след малко останалите отидоха при него, завариха го променен. Бе пребледнял и в очите му имаше сълзи.
— Няма смисъл — започна той. — По-добре е да се бях държал пристойно, вместо да се гневя и да се перча. Аслан ми говори. Не… нямам предвид, че е бил тук физически. И без това нямаше да се побере в каютата. Но златната лъвска глава на стената оживя и ми проговори. Беше страшно… очите му… Не че ми се кара, само дето беше малко строг. И въпреки това… беше страшно. Каза… каза… Ох, не мога да понеса това. Каза възможно най-лошото. Че вие трябва да продължите — Рипичийп, Едмънд, Луси и Юстас, а аз трябва да се върна. Сам. И то веднага. Какъв е смисълът от всичко това?
— Мили Каспиан — каза Луси, — нали знаеш, че рано или късно трябва да се върнем в нашия свят.
— Да — подсмъркна Каспиан, — но е твърде рано.
— Ще се почувстваш по-добре, като се върнеш на острова на Раманду — окуражи го Луси.
Читать дальше