Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“

Здесь есть возможность читать онлайн «Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Плаването на „Разсъмване“: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Плаването на „Разсъмване“»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Едно плаване до самия край на света…
Нарния… където един дракон се събужда… където звездите се разхождат на Земята… където всичко е възможно…
Ваканцията на Едмънд и Луси се очертава твърде мрачна и скучна, тъй като са изпратени на гости при неприятния братовчед Юстас. Но къщата на Юстас крие много тайни. Един ден картината, окачена в стаята на Луси и изобразяваща красив кораб, поглъща децата и те се озовават сред бурните води на океана. Нарния отново ги призовава и приключенията започват. Крал Каспиан се е отправил да търси отдавна изчезнали приятели на баща си, заточени съвсем на Края на света. Но както обикновено се случва в Нарния, краят почти винаги се оказва начало…

Плаването на „Разсъмване“ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Плаването на „Разсъмване“», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Един ден Каспиан попита Дриниан:

— Милорд, какво виждате отпред?

— Сир, виждам белота — отвърна капитанът. — Белота от север до юг, по целия хоризонт, докъдето поглед стига.

— И аз виждам същото — рече Каспиан — и изобщо не мога да предположа какво може да бъде това.

— Ваше величество, щях да кажа, че е лед, ако бяхме на по-голяма надморска височина. Но не може да е лед, не и тук. Във всеки случай, най-добре да сложим хора на веслата и да забавим движението на кораба по течението. Каквото и да е онова, не искаме да се блъснем в него, докато плаваме с тази скорост!

Постъпиха, както каза Дриниан, и продължиха да напредват все по-бавно и по-бавно. Докато я приближаваха, белотата оставаше все така загадъчна. Ако бе суша, значи сигурно бе много необикновена, понеже изглеждаше равна като вода и на същото ниво като нея. Щом приближиха съвсем, Дриниан завъртя руля и насочи „Разсъмване“ на юг така, че заплаваха перпендикулярно на течението и загребаха успоредно на ръба на белотата. Докато правеха това, случайно откриха нещо важно. Течението бе с ширина само около петнадесет метра, а останалата част от морето бе спокойна като езеро. За екипажа това беше добра новина, защото някои вече мислеха, че ако трябва да се гребе срещу течението, обратният път до острова на Раманду ще бъде доста тежък. (Това обясняваше също защо малката овчарка бе изостанала толкова бързо. Тя не плаваше по течението. Ако беше хваната от него, щеше да плава на изток със скоростта на кораба.)

Все още никой не разбираше какво представлява бялата равнина. Скоро свалиха лодката и я пратиха да проучва. Останалите на борда на „Разсъмване“ видяха как лодката направо се вряза в белотата. После дочуха смаяните гласове на екипажа на лодката, ясно доловими над неподвижната вода. Настана тишина. Райнелф измери дълбочината от носа на лодката и като че ли на връщане тя бе пълна с много бели неща. Всички се струпаха да чуят новината.

— Лилии, Ваше величество — извика Райнелф, застанал на носа.

— Какво, какво? — попита недоверчиво Каспиан.

— Цъфнали лилии, Ваше величество — повтори Райнелф. — Същите както в езерото сред парка у дома.

— Гледайте! — извика Луси, която бе на кърмата на лодката. Тя протегна мокрите си ръце, пълни с бели венчелистчета и широки зелени листа.

— Каква е дълбочината, Райнелф? — запита Дриниан.

— Странна работа, капитане — отвърна Райнелф. — Още е дълбоко. Около седем метра.

— Не е възможно да са истински лилии, такива като нашите — каза Юстас.

Може да е бил прав, но поне много приличаха на тях. Когато след известно обсъждане „Разсъмване“ се завърна сред течението и заплава на изток през Езерото на лилиите или Сребърното море (опитаха и двете имена, но Сребърното море остана и сега е на картата на Каспиан), тогава започна най-необикновената част от пътешествието им. Скоро откритото море, от което излязоха, вече бе само тънка синя ивица на западния хоризонт. Навсякъде около тях се простираше бяла шир, тук-таме със златисти отблясъци, освен зад кърмата. Там лилиите се отдръпваха настрана и на тяхно място оставаше открита водна алея, светеща като тъмнозелено стъкло. На вид Последното море приличаше на Арктика. Ако очите им не бяха станали силни като на орли, слънчевата светлина би била болезнена при тази белота особено рано сутрин, когато слънцето бе най-голямо. Вечер белотата правеше деня да изглежда по-дълъг. Краят на лилиите не се виждаше. В продължение на много мили от уханния килим от цветя се разнасяше аромат, който Луси се затрудняваше да опише. Той бе сладостен, но не сънлив или омаломощаващ, а свеж, див и самотен. Сякаш влизаше в мозъка й и я караше да усеща, че е в състояние да изкачи планини на един дъх или да се пребори със слон. Двамата с Каспиан си казаха:

— Струва ми се, че няма да мога да издържа още дълго така, но въпреки това не искам да свършва.

Често измерваха дълбочината, но едва след няколко дни водата взе да става по-плитка. Продължи да става все по-плитка, докато накрая дойде денят, когато трябваше да излязат с гребане от течението и бавно да напипват пътя си напред с помощта на веслата. Скоро стана ясно, че „Разсъмване“ вече не може да плава на изток. Само майсторското управление го бе спасило от засядане.

— Свалете лодката и повикайте всички моряци! — извика Каспиан. — Искам да им кажа нещо.

— Какво смята да прави? — прошепна Юстас на Едмънд. — Очите му изглеждат странно.

— Мисля, че на всички ни очите са такива — прошепна в отговор Едмънд.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Плаването на „Разсъмване“»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Плаването на „Разсъмване“» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Плаването на „Разсъмване“»

Обсуждение, отзывы о книге «Плаването на „Разсъмване“» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x