Клайв Луис - Плаването на „Разсъмване“

— Вие можете да подлудите човек — призна Луси и се предаде. Но Моноходите изглеждаха напълно доволни и тя реши, че разговорът като цяло е бил успешен.

А преди да си легнат вечерта, се случи още нещо, което направи съществата още по-доволни от еднокракото им състояние. Каспиан и всички нарнийци се върнаха възможно най-бързо на брега, за да предадат новините на Райнс и останалите на борда на „Разсъмване“, които вече бяха доста разтревожени. Естествено, Моноходите отидоха с тях и през цялото време подскачаха като футболни топки и се съгласяваха един с друг на висок глас. Накрая Юстас каза:

— Добре ще е Вълшебника да ги направи неми вместо невидими.

Скоро обаче съжали, че го е казал, защото се наложи да обяснява, че неми означава такива, които не могат да се чуят. Макар и да положи много усилия, така и не се убеди, че Моноходите го разбраха. Особено се подразни от финалните им думи, а именно:

— Е, той не може да изказва идеите си като нашия Вожд. Но ще се научиш, млади човече. Слушай него! Ще ти покаже как да говориш. Той е истински оратор.

Щом стигнаха до залива, на Рипичийп му дойде блестяща идея. Свалиха от кораба неговото малко кану и той взе да гребе насам-натам, докато Моноходите не се заинтересуваха сериозно. Тогава Мишката се изправи и каза:

— Достойни и интелигентни Моноходи, на вас не са ви необходими лодки. Всеки от вас има ходило, което ще му свърши чудесна работа. Просто подскачате колкото се може по-леко във водата и ще видите какво ще стане.

Главният Моноход се отдръпна и предупреди останалите, че водата е много мокра, но един-двама от по-младите опитаха почти веднага. После още неколцина последваха примера им и накрая цялата им дружина стори същото. Всички скочиха без грешка. Гигантското ходило на Моноходите им служеше за естествен сал или лодка и когато Рипичийп ги научи как да си изсекат малки гребла, до един загребаха из залива и около „Разсъмване“. Приличаха на флотилия от малки канута с по едно тлъсто джудже в самия край на кърмата. Правеха си и състезания, а от палубата спускаха бутилки с вино като награди. Моряците стояха на перилата на кораба, гледаха ги и се превиваха от смях.

Тромавците бяха много доволни и от новото си име Моноходи, което им се струваше великолепно, макар че все не можеха да го произнесат правилно.

— Точно такива сме — ревяха те. — Многоходи, Хорамони, Ходимони. На езика ни беше да се наречем така. — Но скоро те го смесиха със старото си име на Тромавци и накрая започнаха да се наричат Тромоходи, и сигурно това ще им е името още векове наред.

Същата вечер всички нарнийци вечеряха на горния етаж заедно с Вълшебника. Луси забеляза колко различен изглежда вторият етаж сега, когато вече не се страхуваше. Тайнствените знаци по вратите все още бяха такива, но сега сякаш имаха добронамерен и весел смисъл. Дори брадатото огледало сега й се струваше забавно, а не страшно. На вълшебната вечеря за всеки имаше любимите му ястия и питиета. А след вечеря Вълшебника направи много полезна и красива магия. Положи на масата два празни листа пергамент и помоли Дриниан да му разкаже подробно за плаването им до този момент. Докато Дриниан говореше, всичко описано от него се появяваше на картата, нарисувано с тънки ясни черти. Накрая всеки лист представляваше прекрасна карта на Източните морета — с Галма, Теребинтия, Седемте острова, Уединените острови, Острова на дракона, Опожарения остров, Острова на мъртвата вода и самия остров на Тромавците. Всички бяха с подходящите размери и на съответните места. Това бяха най-първите карти на тези морета и по-добри от всички, направени без магия оттогава насам. На тези карти градовете и планините на пръв поглед изглеждаха същите като на обикновена карта. Ала когато Вълшебника им подаде увеличителното си стъкло, те видяха съвършени картинки на истинските острови — виждаха се замъкът и пазарът на роби в Малкия пристан. Бяха ясни, но далечни като предмети, гледани от обратния край на телескоп. Единственият недостатък бе, че бреговата ивица на повечето острови остана непълна. Картата показваше само това, което Дриниан бе видял със собствените си очи. Като свършиха, Вълшебника задържа едната карта за себе си, а другата подари на Каспиан — тя все още виси закачена в Залата на украшенията в Каир Паравел. Ала старецът не можа да им каже нищо за моретата и земите по-далече на изток. Сподели само, че преди около седем години нарнийски кораб бе хвърлил котва на неговия остров и на борда му били благородниците Ревилиан, Аргоз, Мавраморн и Рууп. Така те заключиха, че златният мъж, когото бяха видели на дъното на Мъртвата вода, трябва да е бил лорд Рестимар.