Клайв Луис - Сребърният стол

— Но… той… ъ-ъ… не е ли умрял? — попита Юстас Аслан.

— Да — отговори спокойно Лъва, сякаш се смееше (според Джил). — Мъртъв е. Повечето хора са умрели, нали разбираш. Дори аз съм умирал. Много малко са тези, които още не са умирали.

— Ах, сега разбирам какво те тормози — намеси се Каспиан. — Мислиш, че съм призрак или нещо подобно. Как не разбираш? Щях да съм призрак, ако се появя в Нарния. Тя вече не е моят дом. Но човек не може да бъде призрак в собствената си страна. Може да съм призрак, ако дойда във вашия свят, не знам. Но предполагам, че той вече не е и ваш, щом сте тук.

В сърцата на двамата се надигна силна надежда. Аслан обаче поклати отрицателно рошавата си глава:

— Не, мили мои — рече той. — Когато се срещнем тук отново, ще сте дошли завинаги. Но не сега. Трябва за известно време да се завърнете в своя свят.

— Сър, винаги съм искал да зърна поне за малко техния свят — примоли се Каспиан. — Лошо ли е това?

— Вече не би могъл да искаш лоши неща, сине мой. Ти вече си умрял — успокои го Аслан. — Ще видиш техния свят, но само за пет минути тяхно време. Толкова ще са ти необходими, за да сложиш в ред нещата там.

Аслан му обясни къде ще се върнат Джил и Юстас и всичко, свързано с Експерименталното училище. Изглежда го познаваше така добре, както и те.

— Дъще — обърна се Аслан към Джил, — откъсни клонче от този храст.

Тя го стори и клончето се превърна в чудесен камшик за езда.

— А сега, синове Адамови, изтеглете мечовете си — заповяда им Лъва. — Използвайте обаче само плоската им страна, защото ви изпращам срещу страхливци и деца, а не срещу воини.

— Ще дойдеш ли с нас, Аслан? — попита Джил.

— Те ще зърнат само гърба ми — отвърна Лъва.

Бързичко ги поведе през гората и само след няколко крачки пред тях се изправи стената на Експерименталното училище. В този момент Аслан изрева с такава сила, че слънцето на небето потрепери и пред очите им десетина метра от стената паднаха. Погледнаха през пролуката към храстите зад училището и към покрива на физкултурния салон. Навсякъде се виждаше мрачното есенно небе, което бяха оставили, преди да започнат приключенията им. Аслан се обърна към Джил и Юстас, дъхна им и докосна челата им с език. После легна в образувалата се в стената пролука, обърнал златистия си гръб към Англия, а благородното си лице — към своите земи. В същия миг Джил забеляза фигури, които познаваше прекалено добре. Тичаха през лавровите храсти към тях. Повечето от тайфата бяха там — Адела Пенифедър, Колмондъли Мейджър, Едит Уинтърблот, Пъпчивия Сорнър, големият Банистър и двете противни близначки Гарет. Те обаче внезапно спряха. Лицата им се измениха. Израженията на подлост, високомерие, жестокост и подлизурство се стопиха под сянката на ужаса. Видяха падналата стена и огромен като слон лъв, легнал в пролуката. Освен това трима души с блестящи одежди и с оръжие в ръце ги нападнаха. С Аслановата сила Джил шибна момичетата с камшика си, а Каспиан и Юстас заудряха момчетата с плоското на мечовете си. След по-малко от две минути всички мародери бягаха като луди и викаха:

— Убийци! Лъвове! Това не е честно!

Директорката също дойде. Тичаше, за да види какво се бе случило. Изправи се пред съборената стена, Лъва, Каспиан, Джил и Юстас (без изобщо да познае последните двама) изпадна в истеричен пристъп. Върна се в училището и позвъни в полицията. Разказа им за лъв, който бил избягал от цирка, а също и за избягали затворници, които съборили стената и носели мечове. Насред цялата бъркотия Джил и Юстас тихичко се вмъкнаха в училището и се преоблякоха в обикновени дрехи, а Каспиан се върна в другия свят. По заповед на Аслан стената стана отново цяла, когато полицията пристигна и не намери нито съборена стена, нито лъв, нито избягали затворници, а само полудяла директорка, започна разследване. Бе разкрито всичко, което ставаше в Експерименталното училище, и близо десет души бяха изключени. След това приятелите на директорката разбраха, че тя не е подходяща за тази длъжност. Повишиха я в училищен инспектор, за да контролира работата на други директори. А когато откриха, че и за това не я бива особено, я вкараха в парламента, където преживя дълго и щастливо до края на дните си.

Една нощ Юстас тайно зарови прекрасните си дрехи в двора на училището, а Джил занесе своите вкъщи. Облече ги на бала с маски преди следващата ваканция. От този ден нататък всичко в Експерименталното училище се промени към добро. Стана нелошо учебно заведение. А Джил и Юстас си останаха приятели. В далечната Нарния крал Рилиан погреба баща си Каспиан Мореплавателя, Десети под това име, и дълго го оплаква. Справедливо управлява страната и тя благоденстваше, докато бе на трона, макар Глъм (чийто крак оздравя напълно за три седмици) често да твърдеше, че ясните утрини водят до дъждовни следобеди и че не може да се очаква щастливите времена да траят дълго. Отворът в склона остана. В горещите летни дни нарнийците често слизат до Морето на мрака. С песни плават по хладните подземни вълни и си разказват за градовете, погребани на километри под тях. Ако някога имате късмет да попаднете в Нарния, не пропускайте да посетите тези пещери.