Клайв Луис - Сребърният стол

— Добро утро, гости — рече той. — Макар че, като казвам „добро“, не съм сигурен, че няма да го обърне на дъжд или сняг, на мъгла или гръмотевична буря. Предполагам, не сте спали изобщо, нали?

— Напротив, спахме, и то чудесно! — възрази Джил.

— Аха — поклати глава Блатния мърморец, — виждам, че се мъчите да гледате на лошото откъм хубавата му страна. Правилно. Наистина сте добре възпитани. Научени сте да наричате нещата с приятни имена.

— Извинете, не знаем как се казвате? — осмели се да попита Скруб.

— Името ми е Пъдълглъм, Глъм. Не се притеснявайте, ако го забравите. Винаги мога да ви го кажа пак.

Децата седнаха от двете му страни. Сега забелязаха, че ръцете и краката му бяха много дълги. Макар туловището му да бе дребно като на джудже, изправен щеше да е по-висок от повечето хора. На пръстите на ръцете му имаше ципи като на жаба. С ципи бяха и босите му крака, които поклащаше в калната вода. Бе облечен с провиснали по тялото му дрехи със землист цвят.

— Опитвам се да хвана няколко змиорки, за да сготвя яхния за обяд — поясни Глъм. — Но няма да се изненадам, ако не хвана нищо. А и без това няма да ги харесате.

— Защо? — запита Скруб.

— Ами защото не е логично да обичате нашата храна, но вероятно ще се престорите, че ви харесва. Както и да е, докато ги ловя, двамата можете да се опитате да запалите огън. От опит глава не боли… Дърветата са зад вигвама. Сигурно са влажни. Можете да запалите огъня във вигвама и тогава димът ще ни влиза в очите. Ако пък го запалите отвън, ще завали дъжд и ще го угаси. Ето ви кутията с прахан. Предполагам, че не знаете как се действа с нея.

Скруб обаче се бе научил да прави такива неща по време на предишното приключение. Децата изтичаха обратно към вигвама, намериха дървата, които бяха съвършено сухи, и успяха да стъкнат огъня за доста по-кратко от обикновено. Скруб седна да го наглежда, а Джил отиде да се измие в близкия канал (измиването не беше кой знае колко качествено). После тя остана да наглежда огъня, докато той се измие. След което и двамата се почувстваха освежени и страшно гладни.

Блатния мърморец скоро дойде при тях. Въпреки предвижданията, че няма да хване нищо, бе уловил около дузина змиорки. Вече ги бе изчистил и обелил. Разрови огъня, сложи отгоре голяма тенджера и запали лулата си. Блатните мърморци пушат особен вид тежък тютюн (според някои го смесват с кал). Скоро децата забелязаха, че димът от лулата на Глъм почти не се издига във въздуха. Процеждаше се от главата на лулата и се стелеше по земята като мъгла. Беше много черен и от него Скруб се закашля.

— А сега — рече Глъм, — понеже тези змиорки ще се готвят прекалено дълго време, сигурно преди това някой от вас ще припадне от глад. Познавах едно малко момиче… но по-добре да не ви разказвам тази история. Може да ви развали настроението, а това никога не правя. Така че, за да не мислите за глада, можем да поговорим за нашите планове.

— Да, наистина — рече Джил. — А можете ли да ни помогнете да намерим принц Рилиан?

Блатния мърморец всмука бузите си, които (невероятно, но факт) хлътнаха още повече.

— Не знам дали бихте могли да го наречете помощ — каза той. — Не знам дали някой изобщо може да помогне в истинския смисъл на думата. Налага се изводът, че няма да стигнем много далече в пътуването си на север. Едва ли по това време на годината, защото зимата наближава и прочие. И то наближава с пълна сила, както изглежда. Но това не бива да ви обезсърчава. Много е вероятно да не обръщаме внимание на времето. Имам предвид неприятелите, които ще срещнем, планините и реките, които ще трябва да преминем, моментите, в които ще се губим, когато няма да имаме какво да ядем, когато краката ни ще бъдат подбити от ходене. А дори и да не стигнем достатъчно далече, за да свършим работата, можем толкова да се отдалечим, че връщането ни да не е никак лесно.

Двете деца забелязаха, че той казва „ние“, а не „вие“, и възкликнаха едновременно:

— С нас ли ще дойдете?

— О, да, разбира се. Ще дойда. Защо пък не. Кралят едва ли ще се върне в Нарния, нали бил отплавал за далечни земи, а и на тръгване кашляше лошо. А пък и този Тръмпкин. Здравето му се влошава. Най-вероятно след това ужасно лято и реколтата да е лоша. И изобщо няма да се учудя, ако ни нападнат неприятели. Помнете ми думата.

— А накъде ще тръгнем? — запита Джил.

— Ами… — много бавно започна Блатния мърморец — всички, тръгнали да търсят принц Рилиан, са започвали от същия онзи извор, където лорд Дриниан е видял жената. Повечето от тях са се отправяли на север. И понеже никой не се е завърнал, не можем да кажем със сигурност какво са преживели.