Питър Строб - Джулия

— Ваш ред е — бутна към нея купчинка жетони. Смутена видя, че бяха най-малко за двеста лири.

— Невъзможно — каза тя. — Ще загубя парите ви.

— Не бъдете страхливка. Заложете, където искате.

Тя бутна жетоните към червеното, защото така Магнус беше спечелил в началото. Този път топчето спря на черно. Тя го погледна обзета от паника.

— Няма никакво значение. Заложете още.

Той и даде други жетони. Направи както и каза и пак загуби, после се дръпна от масата.

Магнус продължи играта, явно забравил за присъствието и. Изправена до него, тя гледаше как се трупат жетоните. Изглеждаше, че печалбата му беше безразлична; здраво стъпил на крака, флегматичен, гледаше мрачно към масата и само побутваше от едно място към друго купчинки червени и черни жетони. На няколко пъти до него се приближаваха мъже, за да му кажат нещо, но Магнус им отвръщаше с една-две кратки фрази и ги загърбяше.

Беше минал около половин час, когато една брюнетка, която Джулия беше видяла в салона, дойде при Магнус и го целуна. „Скъпи, — каза тя — от цяла вечност не съм те виждала тук. Ще загубиш всичките си стари приятели“. Докато произнасяше последните две думи, погледна предизвикателно към Джулия, която се почувства сякаш я разсъбличат на публично място.

Магнус прошепна няколко думи на брюнетката и пак се обърна към масата. Когато отиде да обмени жетоните си, Джулия видя, че беше спечелил близо хиляда лири.

В колата тя го попита: „Тази жена любовница ли ви е била?“

Тогава за първи път го чу да се смее. Преди да си тръгне, пред нейния апартамент, той поиска телефонния и номер и когато му го каза, извади от джоба си две банкноти и ги сложи в ръката и. „Ще ви се обадя в сряда“. Отиде си, преди тя да успее да протестира. Джулия сложи парите в едно чекмедже с намерението да му ги върне веднага щом го види отново, но два месеца по-късно, когато случайно намери двете банкноти, беше вече прекалено късно. Така тя даде едната на Оксфам, а другата — на Амнести Интернешънъл.

Когато в понеделник отиде на работа, научи два факта за Магнус: че той е бил първият любовник на Соня Мичъл-Мичи и че всички са очаквали Джулия да спи с него. „Магнус винаги прави така — грабва някое момиче по време на вечеря и я завежда вкъщи, за да я съблазни — обясни и Соня. — Теб съблазни ли те?“.

— Дори не ме е докоснал — протестира Джулия.

— Трябва да се е чувствал неудобно.

През следващите седмици Магнус я виждаше все по-често, но се любиха чак когато тя вече започваше да се пита дали някога той ще се реши. Безспорно това беше най-силният, най-впечатляващият човек, с когото беше спала. Случи се два месеца след вечерята у Мичъл-Мичи и той вече беше станал отправна точка в живота и. Улавяше се, че преценява другите мъже като ги сравнява с Магнус или като се пита дали биха му допаднали. Разбира се, нито един друг мъж не беше така очарователен: Магнус притежаваше независимата увереност, която някой по-млад мъж, все още загрижен да утвърждава своята мъжественост и кариера, никога не би могъл да има.

Все пак трябваше той да и разкаже своето детство, за да реши Джулия, която вече го обичаше, че трябва да се омъжи за него. Магнус и неговата с една година по-голяма сестра — „бедната Лили“ — бяха отгледани от невероятно студени родители. Заети единствено със себе си, абсолютно безразлични към мненията и чувствата на другите, Лофтингови пътували много и оставяли децата си под опеката на върволица от възпитатели. Преди да накара Магнус да и разкаже за детството си — той говореше за това с видимо безразличие — Джулия не подозираше до каква степен едни родители могат да бъдат отчуждени, всъщност жестоки.

Като се оставят настрана възпитателите и „бедната Лили“, Магнус беше израснал в почти пълна тишина, изоставен в необитаема като мраморна гробница къща в Хемпшир. Неговите разкази разкъсваха сърцето на Джулия, чийто баща, обратно на сър Гревил Лофтинг, беше многословен, досаден и властен. Самотата, в която беше прекарал детството си, обясняваше до голяма степен — мислеше си тя — действията на Магнус: в началото на кариерата си той е бил неумолим в професионалното си ежедневие и все още продължаваше да влага умствена енергия, достатъчна, за да потегли цял локомотив. Детството на Магнус не само помагаше на Джулия да го разбере по-добре, но и го правеше по-човечен. Отначало и се стори учудващо, почти шокиращо, че Магнус е имал родители. А че имал и „бедната Лили“ и един осиновен брат, доста по-малък — Марк, беше направо откритие.