Робърт Дохърти - Зона 51 - Носферату

— Тук е — потвърди Пашенка.

Петров се огледа. В късния нощен час улиците, заобикалящи Кремъл, бяха съвсем пусти. Петров постави микроскопичната слушалка в ухото си и нагласи микрофона. Провери връзката и получи потвърждение от дванайсетте членове на групата.

Беше облякъл черни дрехи, под които носеше също черна кевларова бронирана жилетка. Въоръжението му се състоеше от АК-74, усъвършенстван вариант на легендарния автомат „Калашников“-47, който притежаваше по-висока начална скорост и по-малък калибър — 5,45 мм. Би предпочел нещо друго, например германския НК-95, но нали трябваше да се представят за отряд със специално предназначение, а там основното оръжие бе АК-74.

— Да вървим.

Той избута Пашенка отпред и двамата скочиха на паважа. Четирима от хората му поеха нагоре по хълма, като държаха под прицел всички посоки с оръжията си. Двама заеха позиция на фланговете, другите четирима останаха отзад. Шофьорите не напуснаха кабините, готови да извадят оръжие, в случай че някой бъде така глупав да се поинтересува какво търсят толкова късно през нощта на една от улиците край Кремъл.

Стигнаха до голяма метална врата в крепостната стена. Петров даде знак на двама от хората си, въоръжени със снайпери с нощни мерници, да застанат отстрани на вратата. Пашенка извади от джоба си карта, мушна я в процепа, въведе необходимия код и вратата се отмести, разкривайки неосветено стълбище. Петров вдигна ръка в мига, когато Пашенка понечи да влезе. Чукна се по слепоочието и спусна пред очите си прибора за нощно виждане. Останалите последваха примера му. След това вдигна два пръста и двама от хората му тръгнаха напред.

— Чисто до следващата врата — чу скоро след това докладите им. — Заключена и снабдена с ретинов скенер.

Петров побутна Пашенка към стълбището и останалите ги последваха. На тавана бяха монтирани флуоресцентни лампи, които бяха изгасени. Стигнаха още една метална врата. Пашенка се надвеси над ретиновия скенер, от който блесна тънък лазерен лъч и освети очите му. Петров си помисли, че наличието на толкова модерна техника може да означава само, че са на прав път. Дори в „Лубянка“ все още разчитаха на пропуски с печати и снимки, сверявани от възрастен полуграмотен портиер.

И тази метална врата се отмести, а зад нея се показа коридор, който се спускаше надолу. Подът и стените бяха боядисани в сиво. Петров повдигна прибора за нощно виждане, тъй като коридорът бе осветен, макар и от мъждукащи лампи. Веднага щом и последният член на групата прекрачи прага, Пашенка се обърна и понечи да затвори вратата.

— Не — спря го Петров. — Никога не затваряй пътя за отстъпление. — Нареди на двама от хората си да останат на пост и погледна коридора. Вървеше направо, докъдето му стигаше погледът. От документите, които му бе оставил Кокол, Петров узна, че първият тунел под Кремъл бил прокопан още по време на царизма като път за бягство в случай на опасност. Сигурно неведнъж се е налагало да го използват, помисли си Петров и даде знак да тръгнат напред. Пашенка крачеше до него.

Кокол му бе разказал, че по време на Втората световна война по нареждане на Сталин изкопали голямо бомбоубежище под Кремъл. Имало и други бункери, свързани с учрежденията отгоре. Всички те обаче били проектирани да издържат на въздушни атаки на немските „щуки“, а не на директен ядрен удар. Ето защо през петдесетте и шейсетте били прокопани нови, още по-дълбоки тунели и убежища. Никой не си помислил, че ако наистина започне ядрена война, оцелелите няма да има кого да управляват.

Пашенка спря пред една странична врата.

— Сега сме под двореца.

— На каква дълбочина? — попита Петров.

— Около осемдесет метра — Пашенка отвори вратата. Тунелът зад нея бе стар и по-нисък. От тавана капеше вода, голи крушки бяха свързани с разръфан кабел, закован със закривени пирони.

Изминаха около стотина метра и стигнаха нова врата. За разлика от предишната тази бе дървена, с метална обшивка. Петров забеляза миниатюрна камера, монтирана над вратата.

— Кой ни гледа?

— Един от хората ми — отвърна Пашенка.

— Не ми каза за това — Петров даде знак на хората си да бъдат готови.

— Той е мой доверен човек. Надявам се само да са приключили с ремонта.

Петров поклати глава. В днешно време в Русия нямаше такова понятие като доверен човек.

— Какъв ремонт?

— Дъното на асансьорната шахта и тунелът до него бяха разрушени наскоро при предателско нападение.