Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

Миналото, 10 000 г.пр.Хр.

Докато плаваха на североизток, Донхад и Гуалкмай видяха и други кораби, повечето от които бяха пострадали по време на бурята. На два пъти спираха, за да качат корабокрушенци или да разменят припаси. На един от тези кораби имаше двайсетина молители, избягали от храма, след като корабът-майка бе хлопнал под носа им вратите на своя хангар. Отнасянето на кивота и Граала им беше дало знак, че краят е близо и трябва да се спасяват както могат.

Донхад реши, че това е подходяща възможност. Тя събра двайсет и четиримата оцелели молители и им разказа истината за аирлианците — до най-малки подробности. Не им разкри обаче откъде са дошли двамата с Гуалкмай. Обясни им, че аирлианците не са божества, а същества, използвали хората за своите цели. След всичко преживяно молителите лесно й повярваха. Когато наближиха югозападните брегове на Англия, двамата с Гуалкмай вече имаха планове как да използват тези хора.

Поведоха ги към вътрешността. Вървяха без спиране няколко дни, докато най-сетне пристигнаха на брега на едно езеро. В средата му се издигаше конусовиден хълм, висок сто и шейсет метра. Донхад и Гуалкмай бяха открили това странно геоложко хрумване на природата преди неколкостотин години. На южния край на езерото имаше малко селище. Когато видяха странно облечените пришълци, жителите му се разбягаха и групата се натовари необезпокоявана на лодките, за да може да прекоси езерото. Но преди това Донхад се погрижи да се запасят с факли.

Една тъничка пътека се виеше нагоре по склона на хълма и те незабавно започнаха да се катерят по нея. Скоро стигнаха върха, откъдето се разкриваше величествена гледка. Езерото бе разположено насред обширна равнина. На самия връх на хълма имаше кръг от опушени камъни, обозначаващи мястото, където местните бяха палили огън. Близо до огнището стърчеше един по-голям камък, висок трийсетина сантиметра, дълъг метър и половина и широк около метър. Донхад и Гуалкмай го бяха поставили тук с огромни усилия. Но сега под него бяха подредени различни предмети — изсъхнали цветя, мумифицирани трупове на дребни животни — които сочеха, че камъкът е придобил култово значение за тукашните обитатели.

Гуалкмай посегна да очисти подножието на камъка, но Донхад го спря.

— Митовете са полезно нещо — рече тя и внимателно отмести предметите. След това смъкна медальона от шията си и го пъхна в една цепнатина в основата на камъка. Молителите отстъпиха назад стреснато, когато камъкът неочаквано потъна надолу и се отмести встрани, разкривайки отвора на тесен и тъмен тунел. Донхад ги поведе по стълбището, а Гуалкмай остана на опашката. Светлините на факлите хвърляха трепкащи отражения върху стените, докато се спускаха към неизвестното.

Преди много години с помощта на аирлиански инструменти Донхад и Гуалкмай бяха издълбали този тунел, свързвайки няколко големи подземни кухини в подножието на хълма, за да създадат своя версия на Пътищата на Росту. Въздухът в подземията бе студен и влажен. Стените бяха гладко изсечени, стъпалата — чудесно оформени, без каквито и да било признаци от изтриване.

Спряха на площадка, затворена от едната страна със сляпа стена. Тук стълбището правеше остър завой и продължаваше стръмно надолу. Светлината на факлите рязко се усили, отразявана от стотиците кристали, с които бе облицована кухината. Едва сега успяха да разгледат мястото, където се намираха. Помещението бе дълго почти двеста метра и широко сто. Донхад продължи надясно и спря при една врата в стената, между две кристални колони. Когато я отвори, зад нея се показа друг тунел. Вървяха по него близо километър, когато Донхад внезапно спря. Тя постави медальона си в една вдлъбнатина в стената и поредната врата се отвори. Озоваха се в малка крипта, където двайсет и шестимата едва се побираха. В средата на стаята имаше малка дървена маса и Донхад се приближи към нея. На масата беше разгънат папирус, затиснат в ъглите с едри парчета кристал.

Донхад се извърна и изгледа лицата на молителите.

— Това е щабът на нашия орден. Орденът на уаджетите — дума, която искам да запомните. На вашия език това означава „наблюдатели“. Аирлианците ви обещаха да бъдете приети в ордена на техните жреци, а на самите жреци — някой ден да могат да пият от Граала. Но всичко това бяха лъжи, както вече знаете. Лъжи, с които са мамили вашите предци от много поколения насам. И никой не е получил безсмъртие. А накрая бяхте предадени.