Дийн Кунц - Единственият оцелял

Той беше един от губещите, а губещите не могат да показват правилния път.

Този миг премина и момчето издърпа двайсетдоларовата банкнота от ръцете на Джо. Лицето му изразяваше по-скоро насмешка отколкото усмивка, когато подигравателно повтори думите на Джо:

— Те са жени. — Като отстъпваше назад, добави: — Получаваш ги горещи, те всички са просто кучки.

— А ние сме просто курвари? — попита Джо, но момчето се измъкна от тоалетната, преди да чуе въпроса.

Макар че беше измил ръцете си два пъти, Джо се почувства омърсен.

Тръгна отново към мивките, но не беше лесно да стигне до тях. Шестима мъже се бяха събрали около хлебарката, а останалите се бяха отдръпнали назад и гледаха.

В претъпканата задушна тоалетна Джо се потеше обилно и жълтият въздух изгаряше ноздрите му, разяждаше дробовете му при всяко едно вдишване, а очите му смъдяха. Върху огледалата въздухът се втечняваше, като замъгляваше отраженията на възбудените мъже, които накрая заприличаха не на същества от плът и кръв, а на измъчени духове, които гледаха от влажния от жълто-зелените изпарения прозорец на някаква скотобойна в далечно царство на прокълнатите. Възбудените комарджии крещяха на хлебарката и размахваха долари. Гласовете им се смесиха в общо пронизително виене, което изглеждаше безсмислено, в едно безумно и неразбираемо надвикване, което постоянно се усилваше, докато накрая това надвикване му заприлича на кристален оглушителен крясък, който разстройваше нервите му, забиваше се в мозъка му и той почувства опасни вибрации, които го разтърсиха до основи.

Като изблъска двама от мъжете, Джо се провря между тях и стъпка хлебарката.

След неговата намеса настъпи неочаквана тишина. Той се отдръпна от мъжете, като неудържимо трепереше, а разстройващият го звук все още беше в съзнанието му, все още вибрираше в костите му. Тръгна към изхода, защото беше нетърпелив да напусне това място, преди да избухне.

Комарджиите като един се отърсиха от състоянието на парализа, в което бяха изпаднали от изненада. Те се разкрещяха ядосано, сякаш бяха богомолци, отвратени от постъпката на пияница, който, клатушкайки се, е влязъл по време на служба в църквата и е повърнал на пода.

Един от мъжете с почервеняло като дебело парче шунка лице и напукани от горещината устни, които хапеше с пожълтели от тютюн зъби, сграбчи Джо за ръката и го завъртя:

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, мой човек?

— Разкарай се!

— Щях да спечеля пари тук, мой човек.

Мъжът държеше здраво Джо с влажната си ръка, впивайки тъпите си мръсни нокти в ръката му.

— Пусни ме!

— Щях да спечеля сума ти мангизи! — повтори мъжът. Устата му се изкриви в такава гневна гримаса, че напуканите му устни се разцепиха и от тях потече кръв.

Джо хвана ядосания комарджия за китката, после изви пръста му, за да се освободи от хватката му. Точно когато очите на мъжа се ококориха от изненада и уплаха и когато започна да крещи от болка, Джо изви нагоре ръката му зад гърба и го блъсна с ритник към затворената врата на една от тоалетните.

Мислеше, че беше излял странната си ярост по-рано, когато говореше с момчето и от нея беше останало само отчаяние, но гневът, който не съответстваше на обидата, която трябваше да го е причинила, отново се появи, по-яростен и експлозивен от когато и да било. Не беше сигурен защо прави това, защо грубостта на тези мъже го засегна, но преди наистина да осъзнае жестокостта на своята реакция, блъсна вратата в лицето на мъжа, после още веднъж и още веднъж.

Гневът му не изчезна, но въпреки кървавочерния натиск, който стесняваше зрителното му поле, въпреки обхваналата го примитивна ярост, която премина през него, както преминават крясъците на хиляди маймуни през джунглата от дървета и лиани, Джо осъзна, че не може да се контролира. Пусна мъжа, който падна на пода пред тоалетната.

Треперейки от гняв и от страх от гнева си, той заотстъпва назад, докато мивките го спряха.

Останалите мъже в тоалетната се бяха отдръпнали от него. Всички мълчаха.

На пода по гръб лежеше комарджията, а около него бяха разпръснати еднодоларови и петдоларови банкноти — неговата печалба. Брадата му беше обляна с кръв, която беше потекла от цепнатите му устни. Притисна с ръка лявата част на лицето си, която беше ударил в пода и изплака:

— Това беше само една хлебарка, за Бога, една отвратителна хлебарка.

Джо се опита да каже, че съжалява. Но не можеше да говори.

— Почти ми счупи носа. Можеше да ми счупиш носа. Заради една хлебарка? Да ми счупиш носа заради една хлебарка?