Дийн Кунц - Лошо място (Част І)

Горещи сълзи парнаха очите му и той се опита да ги задържи. Но далечен тътен от гръмотевица прекоси небето и едри капки дъжд забарабаниха една след друга и нито бурята, нито сълзите му можеха да бъдат спрени.

Тя лежеше на пет-шест стъпки под него и той бе връхлетян от внезапен импулс да си прокопае с нокти път към нея. Знаеше, че плътта й се е разложила, че ще намери само кости, затънали в гадна тор с невъобразим произход, но искаше да я прегръща и да бъде прегръщан, дори ако сам трябваше да подреди около себе си скелета, останал от ръцете й, за инсценирана прегръдка. Заскуба тревата и изрови няколко шепи от горния пласт на почвата. Скоро обаче бе разтърсен от силни хлипове, които бързо го изтощиха и го направиха твърде слаб, за да продължи да се бори с реалността.

Тя беше мъртва.

Беше си отишла.

Завинаги.

Студеният дъжд, барабанящ по гърба му, се усили, сякаш изсмука от него горещата мъка и го изпълни с ледена омраза. Франк беше убил майка им и трябваше да плати за това престъпление със собствения си живот. Търкалянето върху калния гроб и цивренето като дете нямаше да го доведат и крачка по-близо до отмъщението. Канди най-сетне се изправи и застанал със свити юмруци, остави дъждът да отмие част от калта и мъката му.

Обеща на майка си да бъде още по-усърден и безжалостен в преследването на убиеца й. Следващия път, когато надушеше следите на Франк, нямаше да го изпусне.

Вдигна поглед към покритото с облаци небе и обръщайки се към майка си в рая, извика:

— Ще намеря Франки и ще го убия, ще го унищожа! Ще му смажа черепа, ще нарежа омразния му мозък на парчета и ще го пусна в някоя тоалетна.

Дъждът сякаш се просмукваше в него и вкарваше студенина чак в костния му мозък. Той потрепери.

— Ако намеря хора, решили да му помогнат, ще отрежа ръцете им. Ще изтръгна очите на всеки, който погледне Франки със съчувствие. Кълна се да го направя. И ще отрежа езиците на проклетите копелета, казали му една-единствена добра дума.

Изведнъж дъждът рукна още по-силно, прилепи тревата към земята, заплющя през листата на близкия дъб, изтръгна шептящ хор от клонките на живия плет. Пороят връхлетя срещу лицето му и го принуди да замижи, но той не отмести поглед от небето.

— И ако е намерил хора да се грижат за него, или поне един-единствен човек, ще ги отнема от него така, както той те отне от мен. Ще ги разкъсам и ще им източа кръвта и ще ги захвърля като боклук.

Канди беше отправял същите обещания безброй пъти през изминалите седем години, но сега ги изрече с не по-малка страст.

— Като боклук — със стиснати зъби повтори той.

Жаждата му за отмъщение сега бе не по-малко силна, отколкото беше била преди седем години, в деня на убийството й. Омразата му към Франк бе по-силна и по-остра от всякога.

— Като боклук.

Светкавица разцепи тъмното небе. За миг в облаците зейна нащърбена дупка и те изведнъж му заприличаха на безкрайно странното, треперещо тяло на някакво богоподобно същество и му се стори, че през пролуката в разкъсаната от светкавицата плът зърва сияещата мистерия отвъд.

Дъждовният сезон в Южна Калифорния ужасяваше Клинт. През по-голяма част от годината изобщо не валеше, а и през продължилата с малки прекъсвания през последното десетилетие суша някои зими се характеризираха само с по две-три бури. Когато най-накрая завалеше дъжд, човек имаше чувството, че местните жители са забравили как да шофират по мокри пътища. Прелееха ли отводнителните канали, улиците се задръстваха с коли. По магистралите ставаше още по-зле. Заприличваха на безкрайно дълги автомивки, в които транспортните ленти са се развалили.

Докато сивата светлина на следобеда бавно се стопяваше, Клинт насочи колата първо към лабораторията „Паломар“ в Коста Меса. Тя се помещаваше в обширна едноетажна сграда на една пряка западно от Бристол Авеню. В медицинския й отдел покрай другото изследваха и кръвни проби, натривки и биопсии, но се занимаваха предимно с анализи на всякакви образци промишлени и геоложки проби.

Той остави шевролета на паркинга и навел глава що-годе да се предпази от проливния дъжд, зацапа през дълбоките локви. Стискаше найлонова торба, рекламираща веригата супермаркети „Вон“. В малкото фоайе влезе мокър до кости.

Зад приемното гише седеше млада привлекателна блондинка, облечена с бяла униформа и червена пухкава жилетка.

— Би трябвало да носите чадър — отбеляза тя.

Клинт кимна, сложи торбата на плота и я отвори.