Дийн Кунц - Непознати пътища

Джоуи се извърна от гроба, разбута стотината опечалени, които бяха дошли от църквата на гробищата, и се запрепъва надолу по хълма сред редовете гробове. Приюти се в колата си.

Внезапно дишането му се възобнови и гласът му се възвърна:

— О, Боже, о, Боже, о, Боже!

Сигурно полудяваше. Двайсет години пиянство бяха прецакали мозъка му. Прекалено много сиви клетки се бяха удавили в безконечната алкохолна баня.

Отдавна бе обречен и само глътка от любимия му грях можеше да го избави. Извади бутилката от джоба си.

Съзнаваше, че в момента се превръща в материал за едномесечни клюки, тъй като стреснатите опечалени край гроба сигурно бяха проследили с огромен интерес спънатия му полет надолу. Не се съмняваше, че много от тях са ядосани, че изпускат шоуто и че рискуват да си спечелят неодобрението на околните, поглеждайки към колата.

Джоуи не се интересуваше какво мислят другите. Вече не се интересуваше от нищо. Освен от уискито. Ала баща му все още не бе погребан. Беше си обещал, че ще остане трезвен, докато опелото свърши. Беше нарушил безброй много обещания през живота си, но по причини, които не можеше съвсем да обясни. Това обещание обаче бе много по-важно от останалите. Не отвори бутилката. Горе на хълма, под голите клони на дърветата, ковчегът бавно се спусна в нехаещата земя.

Скоро опечалените започнаха да се разотиват, взирайки се в колата на Джоуи с неприкрит интерес.

Когато свещеникът си заминаваше, вятърът завъртя мъртвите листа из гробището, сякаш душите на мъртвите се разгневиха заради нарушения им покой.

Гръм се търколи по небесата. Беше първият от часове и напомни на насъбралите се да побързат към колите си.

Гробарят и помощникът му извадиха спускащата се поставка от гроба и пластмасовата оградка.

Когато бурята зафуча с нова сила, някакъв гробищен работник в жълт дъждобран смете цветята от могилката изкопана пръст.

Друг работник се появи с малко багерче. Машината беше боядисана в същия нюанс на жълтото като дъждобраните на служителите.

Преди бурята да наводни пресния гроб, работниците го засипаха и го утъпкаха.

— Сбогом — изрече Джоуи.

Трябваше да има усещане за край, за отминаването на един много важен момент от живота му. Ала се чувстваше единствено празен и незавършен. Не бе сложил край на нищо — ако въобще се бе надявал на това.

Завърнал се в дома на баща си, Джоуи слезе по тесните стълби от кухнята в мазето. Подмина пещта. Подмина и парното.

Вратата на старата стая на Пи Джей беше увиснала от влагата и времето. Изскърца и заора в прага, щом Джоуи я отвори със сила.

Дъждът блъскаше двата тесни прозореца в горния ъгъл на едната стена. Оскъдната светлина на бурното небе не разпръсна сенките. Джоуи натисна ключа и голата крушка на тавана светна.

Стаичката беше празна. Леглото и другите мебели бяха продадени преди много време, за да се вземе някой и друг долар. През последните две десетилетия, когато Пи Джей се прибираше вкъщи, спеше в стаята на брат си, понеже нямаше опасност той да си дойде и да стане така, че за него да няма постеля.

Прах. Паяжини. В основите на стените се тъмнееха петна от мухъл, приличащи на мастилените разливки, с които правеха психологическите тестове в днешно време.

Единствените доказателства за отдавнашното присъствие на Пи Джей бяха няколко филмови плаката, толкова грозни, че при вида им модерната реклама изглеждаше невероятно напреднала. Бяха закачени на стената с кабърчета и пожълтели с гнусния цвят на гнойта, ъгълчетата им бяха скъсани. Мечтата на Пи Джей в гимназията беше да се махне от Ашървил, да избяга от нищетата н да стане филмов режисьор.

— Обаче имам нужда от тези — бе казал веднъж на Джоуи, сочейки афишите, — за да ми напомнят, че успехът на всяка цена не си струва. В Холивуд човек може да забогатее и да стане известен дори и когато прави тьпанарски, лишени от всякакво творчество боклуци. Ако не успея с качествени, надявам се да имам смелостта да се откажа от мечтата си, вместо да започна да я продавам.

Или провидението не бе дало шанс на Пи Джей да се пробва в Холивуд, или пък той бе загубил интерес към режисурата някъде по пътя. Ирония бе, че той успя да стане известен писател, осъществявайки мечтата на Джоуи, след като брат му сам се отказа от нея.

Критиката обичаше Пи Джей. С помощта на непрекъснатите си разходки из Щатите напред-назад брат му успяваше да твори качествена проза с неподозирана дълбочина.