Дийн Кунц - Пророчество

Останал без дъх, Пунчелино каза:

— Нощта, в която съм се родил, тук, в Сноу Вилидж, Вирджилио наел убиец, който, преоблечен като сестра, дошъл в болницата.

— Той е можел да намери наемен убиец, когато си пожелае? — попита тя.

Гласът на Пунчелино трепна от омраза и страх:

— Вирджилио Вивасементе, тази движеща се помия, наричаща себе си човек… той е свързан, той е в центъра на мрежа, изплетена от зло. Достатъчно е да дръпне една нишка и престъпници на края на света усещат вибрациите, и се отзовават. Той е надут шарлатанин и глупак… но е също и отровна гъсеница, бърза и покварена, изключително опасна. Уредил е да ни убият, докато той и неговото непочтено семейство имат представление — желязно алиби.

Това беше историята на нощта, в която съм се родил, разказана от пиян лунатик.

Пунчелино е бил закърмен с тази история, а не с майчино мляко и любов. Чувал е този разказ хиляди пъти, израснал е в атмосфера на параноя и омраза и е повярвал на този абсурд, както идолопоклонниците някога са повярвали в разума и божествеността на златния телец и големи парчета камък.

— И точно когато във фоайето за бъдещи бащи — каза той — наемният убиец се промъкнал зад баща ми, влязъл Руди Ток, видял дявола, грабнал пистолета му и го застрелял, преди да успее да изпълни нарежданията на Вирджилио.

Горкият Луис Хансън, убит от клоун-психопат, беше превърнат от същия клоун в какво ли не, от сестра до комбинация между нинджа и убиец на бебета, пратен от крал Ирод.

Лори, ме потупа по коляното, за да ме извади от изумлението, и уточни:

— Баща ти е носел пистолет, така ли? Мислех, че е просто сладкар.

— По това време е бил просто пекар — казах аз.

— Брей! Какво ли носи сега, когато е сладкар? Шмайзер?

Принуден да разкаже жалката си история, Пунчелино нетърпеливо настоя да продължи:

— След като бил спасен от Руди Ток, баща ми осъзнал, че майка ми и аз също сме в голяма опасност. Нахлул родилното, намерил родилната зала и влязъл точно в момента, когато лекарят се опитвал да ме удуши — мен, невинното новородено.

— И лекарят е бил фалшив? — попита Лори.

— Не. Макдоналд бил истински доктор, но е бил подкупен от Вирджилио Вивасементе, този плазмодий от червата на сифилистична невестулка.

— Невестулките могат ли да хванат сифилис? — учуди се тя.

Той реши да го приеме като риторичен въпрос и продължи:

— На доктор Макдоналд му е била дадена огромна сума, цяло състояние, за да направи така, че да изглежда, че майка ми е умряла при раждането и че аз съм се родил мъртъв. Вивасементе, да гори в ада дано, смятал, че скъпоценната кръв на Вивасементе е била замърсена от великия Конрад Бизо и аз и майка ми, вече опетнени, трябва да бъдем унищожени.

— Какъв подъл човек — каза Лори, сякаш вярваше на всичко чуто.

— Нали ти казах — изрева Пунчелино. — Той е по-долен и от загнояваща гангрена в гъза на Сатаната.

— Това наистина е долно — съгласи се тя.

— Конрад Бизо застрелял доктор Макдоналд, докато той се опитвал да ме удуши. Моята майка, моята красива майка вече била мъртва.

— Ей-това е история — беше единственото, което посмях да кажа, защото, ако направех коментар на някой от многобройните абсурди в тази Нътхаус Тиътър версия на отдавна отминали събития, щях да изглеждам като приближен на Вирджилио.

— Но Вирджилио Вивасементе, това изчадие проклето…

— О, това ми хареса — прекъсна го Лори.

— … тази движеща се кучешка повърня, той е знаел колко корумпиран е този град, колко лесно може да скрие истината. Подкупил е полицията и местните журналисти. Официалната версия е невероятен буламач от лъжи, разказани в „Газет“. Успях да покажа съпричастност към неговата версия:

— Когато знаеш истината, този буламач е доста прозрачен.

Той енергично кимна.

— Руди Ток трябва да е бил принуден да мълчи през всичките тези години.

— Татко не е взел пари от Вирджилио — побързах да го уверя, страхувайки се, че по-късно може да се разходи из града, за да застреля татко, мама и Уина. — Нито пени.

— Да, да, разбира се, че не е. — Пунчелино се извини прочувствено, че бях усетил такова обвинение. — Конрад Бизо, моят баща, ми е разказвал колко почтен човек е Руди Ток. Сигурен съм, че са го накарали да мълчи, като са го заплашили.

Вече бях разбрал достатъчно добре психологията на Пунчелино и предполагах, че единствено преувеличаването и лъжите му звучат като истина и затова казах:

— От години бият татко всяка седмица.

— Този дяволски град.