Дийн Кунц - Пророчество

— Пет какво?

— Пет намръщени клоуни и нито един щастлив.

— За да бъдем честни — казах аз, — Джуди също много го тормозеше.

— Тя клоун ли е?

— Не знам. Може би.

— Добре, Пънч е неин съпруг, така че тя е клоун, най-малкото по брак. Стават шест, всичките намръщени. Това си е откритие.

Транформаторът гръмна. Сигурно беше поставен в някоя ниша под земята, защото тътенът от заглушения взрив като че ли дойде отстрани, през стените на подземието.

Електрическото осветление веднага изгасна. Другият край на стаята беше огрян от светлината на фенерите, а ние с Лори седяхме в мрак.

На широката площадка, където свършваше стълбището, стояха Хонкър и Кринкъл с маски на оксиженисти, в огнеупорни костюми и с ръкавици с широки маншети. Хонкър, с фенерче в ръка, разряза печата на стоманената врата.

Пунчелино се усмихваше, главата му се тресеше и той падна на колене пред мен и Лори.

— Ти наистина си Джими Ток?

— Джеймс — казах аз.

— Син на Руди Ток?

— Точно така.

— Баща ми казва, че Руди Ток е спасил живота му.

— Татко може и да се изненада, ако чуе това — казах аз.

— Е, освен смел Руди Ток е и скромен — заяви Пунчелино. — Но когато онази псевдосестра с отровна кама в юмрука се опитала да се промъкне зад великия Конрад Бизо — моя баща, твоят баща я застрелял на място и го отървал от сигурна смърт.

Докато аз седях изумен, Лори каза:

— Това е ново за мен.

— Не си и казал? — обърна се към мен Пунчелино.

— Скромен е като баща си — изрече Лори.

Докато миризмата на гореща стомана и разтопено спойващо вещество се носеха из стаята, Лори попита:

— Какво стана с фалшивата сестра?

Вече седнал на пода пред нас с кръстосани крака, Пунчелино каза:

— Била е изпратена в болницата да убие великия Конрад Бизо, майка ми и мен.

— Кой я е изпратил?

Дори и в мрака можех да видя омразата в забележителните му очи, докато през зъби изговаряше името:

— Вирджилио Вивасементе.

Чух отговора му, произнесен с повече съскащи звуци, отколкото думите всъщност съдържаха, и звучащ като галеща ухото поредица от безсмислени срички.

Явно и на Лори и беше прозвучало по същия начин, защото каза:

— Gesundheit.

— Мръсните въздухари — произнесе той с горчивина. — Световноизвестните летящи Вивасементе. Акробати на трапец, ходещи по въже, предобре платени примадони. Най-арогантният, най-надутият, най-суетният, най-прехваленият от всички тях е Вирджилио, главата на семейството, бащата на майка ми. Вирджилио Вивасементе, свиня на свинете.

— Е, хайде, хайде — укори го Лори, — не е хубаво да говориш така за дядо си. Тази забележка предизвика гневен изблик:

— Отнемам му правото да ми бъде дядо, отказвам му, изоставям го, захвърлям тази стара, надута купчина лайна.

— Това звучи доста крайно — каза Лори. — Лично аз бих дала последен шанс на дядо си.

Пунчелино се наведе към нея и започна да обяснява:

— Когато майка ми се омъжила за баща ми, нейното семейство било разгневено и шокирано. Летяща Вивасементе да се омъжи за клоун! За тях въздушните акробати не са просто кралете на цирка — те са полубогове, а клоуните са низша форма на живот — мръсна утайка.

— Може би, ако клоуните не бяха толкова намръщени — обади се Лори, — другите хора от цирка щяха да ги харесват повече.

Май не я чу. Беше решен да довърши речта против семейството на майка си.

— Когато майка ми се омъжила за великия Конрад Бизо, въздухарите първо започнали да я отбягват, след това я намразили, после я лишили от наследство и се отрекли от нея. И понеже се омъжила по любов, омъжила се за човек, когото те смятали за недостоен, тя вече не била тяхна дъщеря, тя била боклукът на рода.

— Така — каза Лори, — да видим дали съм разбрала правилно? Всички са били в един и същи цирк, майка ти е живеела в клоунската част на лагера, а семейство Вивасементе са живеели в съседната, по-елитната част. На пътя всички са били заедно, но всъщност са били разделени. Сигурно е имало доста неприятно напрежение.

— Дори не можеш да си представиш! На всяко представление Вивасементе се молели на Исус великият Бизо да си счупи гръбнака, когато го изстрелват от топа, и да остане завинаги парализиран. На всяко представление баща ми се молел на Исус цялото им семейство да паднат от високия трапец и да умрат по ужасен начин, размазани на централната арена.

Лори ме погледна:

— Не ти ли се иска да видиш лицето на Исус, когато им е четял имейлите.