Дийн Кунц - Тик-так

Томи примигна и се надигна от фотьойла. Ръцете му изведнъж станаха лепкави от пот, като се сети колко е виновен пред майка си и семейството.

— При мама ли?

— Колкото повече вниквах в съдържанието на бележката, толкова повече се разтревожвах…

— А мама?

— … и накрая реших да й позвъня за съвет.

— По това време? — удивен възкликна Томи.

— Когато й разказах за бележката или поне за онова, което успях да разбера, и тя се разтревожи.

Като поглеждаше към Дел и майка й, Томи започна нервно да крачи със слушалката в ръка.

— Но аз наистина не исках мама да научи за всичко това, Ги.

— Тя разбира Стария свят, Томи, а онова същество принадлежи повече на Стария свят, отколкото на този.

— Но тя ще си помисли, че съм пиян…

— Тя те очаква, Томи.

— … като смахнатия ми детектив. — Устата му беше пресъхнала. — Значи ме чака?

— Не разполагаш с много време, Томи. Мисля, че най-добре ще е да отидеш там колкото можеш по-бързо. Не губи нито минута. Но не отивай там с блондинката.

— Не мога да не я взема.

— Ще си изпатиш заради нея, Томи — отново го предупреди брат му.

Томи погледна към Дел. Тя никак не изглеждаше като човек, заради когото той може да си изпати. Беше сресала прилежно косата си. Усмивката й беше толкова миловидна. И сега му намигна.

— Ще си изпатиш — повтори Ги.

— Вече говорихме за това. — Томи започна да губи търпение.

Брат му въздъхна.

— Добре, но поне се опитай да не притесняваш мама. Днес беше ужасен ден за нея.

— И моят не беше кой знае колко щастлив.

— Май е избягала от къщи.

Май беше по-малката им сестра.

— Избягала? — поразен възкликна Томи. — С кого е избягала?

— С един фокусник.

— Какъв фокусник?

— Никой от нас нямаше представа, че се среща с него — въздъхна Ги.

— За първи път чувам, че сестра ми се е срещала с фокусник — натърти Томи, защото не искаше в никакъв случай да бъде обвинен, че е бил съучастник в тази осъдителна проява на независимост от страна на сестра му.

Бившата балерина, немигнала от Калното езеро насам, се обади от фотьойла си:

— Фокусник — колко романтично!

Ги продължи:

— Казва се Роланд Айрънрайт.

— Името му не звучи като на виетнамец.

— Не е такъв.

— О, Господи. — Томи лесно можеше да си представи настроението, в което щеше да е майка му, когато се появеше на прага с Дел Пейн.

Ги поясни:

— Той има доста спектакли в Лас Вегас. Двамата с Май наели самолет до там и се оженили, а мама разбрала тази вечер и не беше казала на никого, докато аз не й се обадих преди малко и не я разговорих.

Томи бе обзет от чувство на вина.

— По дяволите, трябваше да отида на вечеря при нея, на ком таай кам .

— Иди сега, Томи — подкани го брат му. — Тя може би ще намери начин да ти помогне. Каза да побързаш .

— Обичам те, Ги.

— Е, да… и аз те обичам, Томи.

— Обичам Тон и Май, мама и татко, така си е, обичам толкова много всички ви… но искам да бъда независим.

— Знам, братко. Знам. Виж какво, сега ще се обадя на мама и ще й кажа, че вече си тръгнал. Побързай, времето ти почти е изтекло!

Когато остави слушалката, Томи забеляза, че майката на Дел попива сълзите в крайчетата на очите си с кърпичка.

С треперещ глас тя проговори:

— Това е толкова трогателно. Не съм се вълнувала така от погребението на Нед, когато Франк Синатра прочете прощална слово.

Дел се приближи до фотьойла на майка си и сложи ръка върху рамото й.

— Недей, мамо. Всичко е наред.

Госпожа Пейн се обърна към Томи.

— Франк беше толкова красноречив. Нали беше красноречив, Дел?

— Беше първокласен, както винаги — съгласи се Дел.

— Дори охраната ми се просълзи от словото — продължи госпожа Пейн. — Наложи се, разбира се, да отида на погребението между двама здравеняци полицаи, защото ме бяха арестували за убийство.

— Ясно — убедително кимна Томи.

— Е, нямах нищо против тях — продължи госпожа Пейн. — Знаеха, че бях застреляла Нед в сърцето и не можеха да видят в това нищо освен убийство, бяха толкова слепи за истината, но накрая всичко се оправи. Както и да е, двамата мили полицаи толкова се развълнуваха от прекрасните неща, които Франк каза за Нед, че когато той започна да пее „Беше много хубава година“, просто не можаха да се сдържат и се разплакаха като бебета. Оставих ги да си разделят пакетчето ми с тоалетни кърпички.

Тъй като не можа да му хрумне нищо по-утешително, Томи промърмори:

— Такава трагедия — да умре толкова млад.