Дийн Кунц - Тик-так

Погледът на съществото обаче се отклони от тях. Демонът внимателно огледа плажния павилион за закуски, после обърна глава на север, към пешеходната алея, виенското колело и компанията за даване на лодки под наем.

Знае, че сме наблизо , помисли си Томи.

Срещу издигнатата платформа на въртележката се извисяваха пищни палми, които украсяваха една открита тераса за вечеря с изглед към доковете и пристанището зад тях. Демонът обърна гръб на кончетата и огледа неподвижно закрепените маси, пейките, кофите за смет, празните стойки за велосипеди и мокрите дървета.

На терасата имаше още две лампи с по три глобуса, които допълнително осветяваха пейзажа, макар че в тази странна нощ всяка светлина изглеждаше недостатъчна и бледа. И все пак бе достатъчна за демона, който с един поглед установи, че плячката му не е там. Вся пак той загуби доста много време в изучаване на терасата, като че ли не вярваше на очите си, като че ли смяташе Томи и Дел за способни, като хамелеоните, да се притаят и да се слеят с околната среда.

Накрая чудовището отново погледна на запад по пешеходната алея и още веднъж насочи вниманието си към въртележката. Лъчистият му поглед за малко се задържа върху потъналите в сенки кончета, преди да се обърне на изток, към пътя, по който бе дошло, сякаш подозираше, че може да е подминало скривалището на жертвите си.

Изглеждаше объркано. Безпокойството му беше осезаемо, почти като мирис. Нещото усещаше, че са наблизо, но все още не ги беше надушило или както там възприемаше сигналите от околната среда.

Томи беше затаил дъх. Издиша го и пое бавно въздух с отворена уста, уплашен, че ако вдиша прекалено рязко, веднага ще привлече вниманието на съществото.

Интересно, нещото бе открило следите им на разстоянието от много мили до пекарната „Сайгон в Новия свят“, а по-късно отново ги бе намерило в къщата на Дел. Сега изглеждаше много странно, че не ги усеща само на петнайсетина метра разстояние.

Съществото се обърна към въртележката.

Томи отново затаи дъх.

Змиеокият дебелак вдигна дундестите си ръце и ги задвижи в кръг с изпънати длани, като че ли триеше мръсно стъкло.

Търси психически контакт, някакъв знак от нас, опитва се да ни види по-ясно , помисли си Томи.

Той стисна мосберга още по-здраво.

Кръг след кръг, кръг след кръг, бледите ръце се движеха като радарни антени и търсеха сигнал.

Тик.

Так.

Томи почувства, че времето и късметът им са вече на привършване, че нечовешките сетива на демона ще уловят тяхното излъчване всеки миг.

Една чайка размаха криле и се спусна над тях от мрака на пристанището, стрелна се покрай бледите ръце на демона и отново се извиси към черната висина, откъдето бе дошла.

Съществото сви длани.

Чайката отново се спусна, а крилата й разцепиха студения въздух и дъжда в зашеметяващо салто мортале. Сияйна като духа на сребристата светлина, тя пак прелетя покрай вдигнатите ръце на демона, после се извиси към небето на плавни спирали.

Странното нещо вдигна глава към птицата и се обърна да проследи полета й в небето.

Явно се случваше нещо важно, нещо загадъчно и съдбовно, но Томи не разбираше какво.

Погледна към Дел да види нейната реакция, но вниманието й оставаше приковано върху демона и той не успя да види лицето й.

Опрял хълбок до крака на Томи, лабрадорът трепереше.

Чайката направи кръг над пристанището и за трети път се спусна към увеселителния парк. Като полетя само на метър-два над пешеходната алея, тя пикира покрай демона и се загуби сред магазините и безистените на изток.

Змиеокото чудовище с явен интерес проследи с напрегнат поглед чайката. Непрекъснато свиваше и отпускаше дундестите си длани, като че ли даваше израз на някакво смущение и гняв. От небето, западно от виенското колело, долетя пърхане на много крила — десетина чайки се спуснаха като ято.

Демонът се извърна към тях.

Като прекъснаха стремглавото си спускане само на няколко метра над земята, чайките се подредиха след водача си, завтекоха се към демона, после се разделиха на две групи, които го заобиколиха, и изчезнаха на изток по Еджуотър Авеню. Нито една не изграчи и не изпищя по обичайния за тях начин; само плющенето на крилата им наруши зловещата тишина.

Запленено и любопитно, съществото се обърна на изток да проследи полета им.

Направи крачка след тях, после още една, но изведнъж спря.

Оскъдната мразовита светлина от лампите се отразяваше в белия като лапавица дъжд.