Александър Тюрин: Техноживот. Начало

— Разбираш ли, мен ме напомпаха с глицерин някакъв, всяка клетка. Нямат си друга работа. Аз първо не исках, но те ми обясниха, че това е почти спирт, и се съгласих.

Андрей се отпусна на стола — беше му поолекнало — а после скочи като ракета. Какво седи тук? Трябва да направи нещо. Трябва да спре кошмара.

Телефонът в стаята му от омаслен беше станал гланцов. И това беше плюс. Минус беше, че нямаше връзка. Нито с милицията, нито с ФСБ 3 3 Федерална служба за безопасност. , нито с депутата не можа да се свърже Андрей — въобще с никой.

Добре, значи сам трябва да отиде дотам. Но трескаво проведената финансова проверка показа, че не се събират дори дребни за билет до приемната на ФСБ на Литейния проспект. Нищо, значи пеша, само да не стои и да не чака.

Андрей се хвърли към антрето. Оцени външния си вид в мътното огледало. Не, първо в банята, поне да си измие лицето, че така току-виж го взели за клошар.

В банята се оказа много задушно. Като се изкъпеш, при лоша вентилация винаги става така. Но тук никой не се беше къпал от вчера. И едва ли някой щеше да се изкъпе в близко време. Ваната беше заета. Изпълнена до края от безформено същество, техноорганизъм, от който се отделяше топлината. В сочната му мека маса преобладаваха сиви и розови оттенъци. Освен меката маса се виждаше и скелет от калциеви иглички — спикули.

Между спикулите сякаш се точеха нишки — явно информационни линии. Тук- там нишките са сплетени във възли — хъбове. Виждаха се и разни неща, наподобяващи пъпки и чашки — размножителни органи, гонофори…

Чак сега Андрей забеляза, че от стаята му към ваната води слузеста пътека — без съмнение по нея беше пълзял техноргът. Истинска пътека на войната. И сега техноргът бодро се катери по тръбите нагоре, насища се с железни соли и явно се цели към следващия етаж.

Когато Андрей усети нещо лепкаво на дланите си, между сърцето и стомаха му се образува черна дупка. Подуши с едната ноздра, после с другата. А, това е всичко на всичко пот. Без паника! Сега лека медитация, „аз съм на плажа, топли ласкави вълни се плискат по тялото ми, влизат в устата, в носа…“ Пфу, пак гадости. Андрей опита да се съсредоточи.

Никой не е отменял закона за запазване на веществото! Дори ако тук са костите на Марина Аграфьоновна, те явно са недостатъчни. Стоп, на закачалката висят джинси. С такива май дойде Лена. (Слава богу, не Вера.) Тежкарски джинси, с втъкани нанотръбички и нишкокомпютри, контролиращи степента на прилягане към задните части…

Пак мислите текат не накъдето трябва. Няма ли и в неговата глава същата „червивост“ като в шамандурата на Стасик?

Андрей се олюля, усети как се подгъват коленете му.

Но ако беше така, той вече нямаше да мисли за такива работи…

Какво остава, бегом марш към най-близкото отделение на милицията? Там може да не го разберат, може нещо друго да стане — да го тикнат в маймунарника 4 4 Килия за предварителен арест. или да го включат с невроинтерфейс към главния компютър на МВР с цел разкриване на престъпни наклонности, нужни за участие в нанохакерска групировка.

А докато стигне до приемната на ФСБ, в целия блок ще се случат маса непоправими и необратими неща. Необратими.

Андрей се върна в стаята си.

Сега му се стори, че всичко е придобило гланцов оттенък. И мебелите, и тапетите, и снимката на прабабата.

Стараейки се да не се озърта наоколо, той се хвърли към компютъра. На разбиратели в теорията на необратимите процеси се правеха несъществуващата вече Лена и може би все още съществуващият Борис.

Самият Андрей използваше готов пакет за фрактална алгебра, докато Лена ръчно изменяше алгоритъма на развитие, подгонваше началните и граничните състояния на технобиологичната система.

Нелинейни процеси в многомерно пространство — и ръчно преправяне на алгоритъма!

Но хайде стига с чуденето — какво става с крайното състояние, с атрактора?

Андрей затрака по безплътните клавиши на виртуалната клавиатура и скоро усети как по гръбнака му се стича пот.

Тази кучка беше бръкнала в най-скъпото му. Тя беше задала на техноживота нов вектор на еволюция! Към устойчиво състояние с много малка вероятност. Към крайно състояние на напълно отворена система, която черпи енергия от произволни достъпни източници за преодоляване на ентропията.

За щастие тази траектория е необратима само в математическия модел.

Андрей ще изтрие атрактора на Лена, ще презареди от метакристалната памет предишните начални условия, след което остава обикновена работа за програмист от средна ръка. Да се извикат интерфейсите на всички класове в системата и да се зададат нови параметри на функциите.