Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

— Стийви, не трябва да правиш това! Аз не съм изповедник!

Тя объркано поклати глава, миглите и запърхаха. Очевидно се бореше със сълзите.

— Не беше никак… — наложи се да преглътне, за да овладее силата на емоциите си. — Играех ролята на буфер между Мортън и Аманда, а това изискваше огромен запас от душевни сили… Те не можеха да се понасят… Когато се налагаше да бъдем заедно, подготовката беше истински кошмар.

Превръщаха живота ми в ад, всеки ме засипваше с упреци и оплаквания от другия… Какво можех да направя? С всички сили се стараех да поддържам някакво равновесие, но… — Ръцете й рязко притиснаха стомаха: — Лошо ми е, ще повърна…

Лицето й беше бяло като сняг. Улф я накара да седне на леглото и натисна главата й към коленете.

— Дишай! — заповяда той. — Бавно и дълбоко! Точно така…

Лицето й постепенно възвърна нормалния си цвят. Той гледаше тъмните очи и чувствените й устни, в главата му се появи малката градинка с праскови в Елк Бейсин, за която се грижеше сам…

Тя се усмихна и докосна бузата му:

— Господи, колко млад изглеждаш! Като олимпийски атлет, изскочил направо от миналото!…

— Аманда също ми казваше, че изглеждам млад.

— Тя винаги, се е плашила от старостта — прошепна Стийви и очите й проблеснаха в здрача. Дългото френско шалче лежеше върху рамото й с елегантна небрежност. — А връзката й с теб засилваше още повече този страх… Кълнеше се, че ти изобщо не старееш…

Той издаде къс смях, но рязко млъкна, когато тя взе ръката му и я постави между гърдите си.

— Сърцето ми блъска като лудо — прошепна, устните и изглеждаха безкрайно съблазнителни. Главата й за миг се сведе надолу: — Знаеш ли, възпитавали са ме никога да не споделям нищо с мъжете… Казвали са ми, че очите им виждат само едно… Но какво става, когато жената се интересува именно от това, което виждат те? — не помръдваше, Улф не отдръпна ръката си. Устните й леко се разтвориха. — Лека нощ, Улф.

Той я придърпа към себе си и впи устни в нейните. Езикът й се плъзна в устата му, тежките й гърди се притиснаха в неговите. Ръцете му трескаво издърпаха пуловера през главата й, в гърлото й заклокочи възбудено стенание.

Нямаше време за увертюри, и двамата се подчиниха на кипналата си кръв. Заля ги високата вълна на страстта, която беше започнала да се надига още от момента на пристигането им в този дом.

Улф дръпна ципа на джинсите й и смъкна пликчетата под тях. Тя възбудено простена, докато той я притискаше в облицованата с дърво стена на спалнята и лудо целуваше гърдите и шията й. В момента, в който тялото му се притисна в нейното, краката й вече се повдигаха нагоре. От гърлото й излетя нов възбуден стон, по-дълбок и по-богат от предишните.

Тазът му се повдигна нагоре, проникването беше пълно, чак до края. Босите й крака напуснаха пода, едното от дългите й бедра се уви около кръста му. Очите й бяха затворени, от устата й излизаха тихи звуци, бедрата й влязоха в ритъма на неговите могъщи тласъци.

Стийви усети как цялата се разтърсва от тръпката на удоволствието. Тялото му излъчваше аромата на талк и фин сапун, но под него тя успя да долови истинската му миризма. О, да! Неговата миризма — богата, еротична, безкрайно възбуждаща…

Удоволствието й нарасна с такава скорост, че тялото й конвулсивно се сгърчи, тазът й се притисна в неговия. Главата й се отпусна на рамото му, зъбите й неволно се забиха в мускулите му, вълните на екстаза я заляха изцяло…

Най-странното беше, че удоволствието достигна своя апогей, но отказа да се свие и изчезне. В един кратък миг тя си даде сметка, че това удоволствие представлява нещо като планинско плато, от което поема нагоре, към сияйните върхове на истинската наслада, потръпва и се гърчи от нетърпение да опознае божествените им тайни.

Могъщите му шийни мускули потрепнаха, главата му се сведе надолу. Устните му бавно покриха щръкналото зърно на едната потръпваща гърда, после се преместиха върху другата. Ослепителните светкавици на екстаза пронизаха плътта и като огън, от устата й се откъсна дрезгав вик, тялото и полудя в спазмите на неконтролираното удоволствие. Притискаше се в него с обич и обожание, с отчаянието на пътешественик, неочаквано открил безценно съкровище. Клепачите й потрепваха, но не се повдигаха — сякаш сънуваше прекрасен сън…

Не можеше да диша, изгуби представа за време и място. Насладата беше толкова силна, че й се завиваше свят. Реално усещаше единствено неговата мъжественост, проникнала дълбоко в тялото й, горещата му кожа, притисната в нейната, устните му върху плътта си, твърдите му мускули между зъбите си…