Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

— Проявите им били толкова ефикасни, че по време на управлението на династиите Хейки и Камакура техният брой рязко нараства. Концентрират се главно в южните райони на страната и установяват пълен контрол над редица селища, който упражняват главно през нощта. Между тях е бил дори такъв голям град като Киото.

— За последен път се чува за тях през 1637 година, по време на войната Шимабара. Тогава са ги използвали за потушаване на християнските бунтове на остров Кюшю. Съществуват обаче доказателства, че и по-късно, по време на дългото управление на шогуна Токугава, те продължават да действат.

— В какъв диапазон са техните умения? — попита Док Диърфорт, внезапно почувствал как ноздрите му натежават от вонята на гнило, която властваше над филипинските джунгли.

— В изключително широк диапазон — отвърна Никълъс. — От тях самураите научават тайните на ловното изкуство, дегизировката, камуфлажа, тайните кодове, безшумната сигнализация, приготвянето на взривни устройства и димни завеси. Няма да сбъркаме, ако ги наречем истински магьосници. Едновременно с това всяко „риу“ (това означава школа, а в случая с нинджите — и клан) е специализирано в различни форми на бойното изкуство, шпионажа, обучението и т.н. От начина, по който действа отделен убиец, специалистите са били в състояние да определят точното му риу. Така например риуто Фоло е било известно с употребата на малки и добре скрити ножове, изключително остри и с необичайна форма, Гюку пък е било специализирано в използването на палеца и показалеца върху нервните възли по тялото на противника по време на ръкопашен бой, като са били майстори в трошенето на кости, други използват хипнозата и прочие. В допълнение на казаното трябва да подчертая, че всички нинджи са били изключителни „йоген“ — химици.

Настъпи тежко мълчание.

Накрая Винсънт се прокашля и рече:

— Мисля, че трябва да им кажеш и останалото, Ник.

Никълъс остана безмълвен в продължение на цяла минута.

— За какво става въпрос? — любопитно ги изгледа Флоръм.

— Изкуството нинджуцу е много старо — въздъхна Никълъс. — Толкова старо, че никой не знае кога в действителност е възникнало. Знае се само, че родината му е Китай. През вековете японците възприемат голяма част от китайската култура. Но в случая с нинджуцу съществува елемент на нещо свръхестествено… на магия, ако щете…

— Магия ли? — учудено го погледна Док Диърфорт. — Нима допускаш, че…

— В историята на Япония гъсто се преплитат факти и легенди — поясни Ник. — Не искам да ви звучи мелодраматично, но това наистина е така. На нинджите се приписват такива чудотворни способности, които наистина са невъзможни без наличието на нещо свръхестествено, на магия…

— Измишльотини — поклати глава Флоръм. — Има ги в историята на всяка страна…

— Възможно е.

— А отровата, която открихте?

— Типично оръжие на нинджите, напълно безвредна при поглъщане. Нинджите правят от нея бързо съхнещ сироп и мажат своя „шакен“.

— Мажат какво? — учуди се Флоръм.

— Част от своя арсенал, напълно безшумен и лесен за криене. Наричат го „шурикен“, а „шакенът“ е метална звездичка с остри като бръснач ръбове. В ръцете на нинджата подобна звезда е крайно опасно, смъртоносно оръжие. А когато е покрита със сместа, за която споменахме, тя води, до сигурна смърт на жертвата, независимо коя част на тялото й е засегната…

Флоръм се размърда и раздразнено изръмжа:

— Май искате да ми кажете, че онзи човек е бил убит от нинджа, а? За бога, Линеър, нали сам казахте, че тези хубавци са изчезнали преди триста години?

— Не съм казал такова нещо — поклати глава Никълъс. — Казах само, че през седемнайсети век за последен път са участвали в бойни действия. А оттогава насам много неща в Япония са се променили и страната едва ли е такава, каквато е била при управлението на шогуна Токугава. Същевременно обаче има традиции, които нито времето, нито хората могат да унищожат…

— Не може да няма друго, по-просто обяснение — поклати глава Флоръм. — Какво ще търси един нинджа тук, в Уест Бей Бридж?

— Страхувам се, че на този въпрос не мога да отговоря — прехапа устни Никълъс. — Но в едно съм сигурен: тук, някъде в околността, действа нинджа — най-опасният престъпник, когото можем да си представим. Затова трябва да действате с изключително внимание, нито за миг не трябва да забравяте, че не можете да се справите с него с никакво съвременно оръжие, независимо дали то е пушка, граната или сълзотворен газ. Той положително е запознат с тези оръжия и те не могат да го спрат. Ще премахне набелязаната жертва, а след това ще изчезне без следа.