Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

— Аз ще се погрижа.

Поднесе й чашата с чай и Килан я изпи до дъно.

— Помня как ти давах студен чай като дете — каза Кен Ороши. — Често те поваляше треската, майка ти полудяваше от тревога…

Остави чашата на масичката до леглото и добави:

— Лекарите ми позволиха да ти съобщя, че вече от една седмица си тук. Считаха, че вероятно ще бъдеш доста объркана, когато се върне съзнанието ти. — Очите му пробягаха по подпухналото й изранено лице. — В полицията ми разказаха всичко.

Едва ли е всичко, помисли си тя и затвори очи.

— Докторите казват, че са те натъпкали с успокоителни.

— Не знам — с мъка промълви тя. Гласът й беше сух и все така дрезгав. — Не чувствам нищо… — Ясно долови безпокойството, което се криеше зад думите на баща й. Вероятно то се дължи на състоянието на компанията. То беше все така отчайващо. Смъртта на Кусунда Икуза едва ли бе в състояние да го промени.

— Може би така е по-добре — кимна Кен Ороши. — Сигурно се чудиш защо говориш дрезгаво. Според лекарите са засегнати част от гласните ти струни.

— Нищо — отвърна Килан. — На мен започва да ми харесва.

Той притеснено се прокашля и Килан се запита какво ли ще поиска този път. Когато разговаряше с нея, той винаги искаше нещо. Каквото и да е — дори и да се обяви срещу „опасните“ революционни идеи на своите приятели.

— Знаеш ли, съвсем неотдавна си дадох сметка, че с теб никога не съм се отнасял като с братята ти — промълви баща й. — Е, ти си момиче и считах, че така трябва да бъде. Жените имат място в обществото и това място несъмнено е важно, но все пак не може да се сравнява с положението на мъжете… Така мислех, поне доскоро…

Краката му се размърдаха, сякаш изпитваше неудобство в присъствието на дъщеря си.

— Искам да ти съобщя нещо, което очевидно те интересува — продължи той. — Положението на компанията до известна степен се стабилизира. Танцан Нанги, който неотдавна закупи „Накано“, упражнява силен натиск върху „Нами“. След скандала с Икуза позициите на тази групировка са безвъзвратно изгубени. Императорът се разграничи от нея, особено по отношение на икономическата й политика. „Нами“ нямаше избор и анулира договора, подписан с Нанги. В резултат Нанги закупи цялата компания, включително нейния научноизследователски институт.

Помоли ме да остана президент на „Накано“. Разбира се, той самият ще бъде над мен и аз трябва да му докладвам за цялата дейност на компанията. Но ме увери, че ще имам пълна самостоятелност в управлението, включително и при подбора на кадрите. За пръв път от години насам имам чувството, че компанията пак си е моя.

Килан долови нещо особено в гласа на баща си. Дали е чувство на унижение?

— Като споменах за подбор на кадрите, ще добавя, че искам да дойдеш и да се поогледаш в централата, след като се оправиш, разбира се… Фактически лично, възнамерявам да те разведа из нея. Сменяме сградата и ще се нанесем в небостъргача Шинюку Сюриу заедно със „Сато Интернешънъл“. Научноизследователският институт ще разполага с цял отделен етаж, ще ти го покажа… А после можем да идем да обядваме… Всъщност, много искам да си поговорим, Килан.

Килан безмълвно кимна, погледът й не се отделяше от лицето на баща й.

Когато той си отиде, тя отново затвори очи. После нещо прошумоля на чаршафите. Тя отвори очи и видя изящна панда от оризова хартия до себе си. Посегна към нея и за пръв път се усмихна. Толкова отдавна не беше го правила, че лицевите й мускули се свиха от болка.

— Полицаите пуснаха на баща ти някакъв запис — обади се баба й. — Сигурно знаеш за какво става въпрос. Именно този запис го накара да прогледне. Беше шокиран от постъпката ти, но и мъничко горд — в това съм сигурна. За пръв път разбра към какво се стремиш. Вероятно и за теб е било така.

Едва сега Килан си даде сметка каква е била новата нотка в гласа на баща й. Не унижение е изпитвал той, а уважение. Уважение към нея.

— Във всеки случай твоята постъпка го върна към живота — продължи баба й. — И както е редно, сега пък той иска да ти върне услугата.

Килан дълго остана неподвижна. Най-сетне се размърда, сякаш изтръгната от дълбок сън, и тихо промълви:

— Ще ми направиш ли маймунка, бабо? Винаги съм обичала маймунките.

— Зная — отвърна старицата. После се извърна към перваза и взе оттам семейство от три изящни хартиени маймунки. Протегна ръка и ги пусна върху гърдите на внучката си.

Завръщането в любимата Япония развълнува душата на Никълъс, но мисълта, че двамата с Джъстин вече няма да живеят постоянно в тази страна, беше като черен гарван, кацнал на рамото му. Това не означаваше, че се бунтува срещу решението, което бяха взели на Марко Айлънд. Стигнаха до извода, че отношенията им няма да бъдат нормални, ако и двамата не се чувстват добре в Япония, и Никълъс вече свикваше с мисълта, че ще трябва да се задоволи с постоянното пътуване между Токио и Съединените щати.