Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част II)

Нанесен от стоящо положение, ударът „изгряващ облак“ завари неподготвен Никълъс. Сенжин ясно долови краткото му колебание и го засипа с удари, нанасяни с лакти, китки и длани.

Никълъс се олюля и отстъпи крачка назад, а Сенжин моментално се възползва от предимството си, за да нанесе удара „ранен гълъб“, който на практика представляваше серия от мълниеносни парализиращи удари по нервните възли на ръцете. Сенжин не искаше да убие бързо противника си, макар в този миг да беше сигурен, че ще бъде в състояние да го стори. Искаше нещо по-различно, искаше агонизираща смърт. Затова преди нея трябваше да осакати и убие близките му, да го стори пред очите му, да се наслади на безпомощната му мъка…

После инициативата изведнъж премина в ръцете на Никълъс. Той успя да парира атаката на Сенжин посредством позицията „кръстосан вятър“, гмуркайки се рязко надолу и напред, блокирайки парализиращите мускулите му удари и прониквайки отвъд защитата на противника си.

Сенжин го последва на пода, стремежът му беше да запази максимално дълго доминиращата си позиция. Но именно това искаше Никълъс и беше готов. Прибягвайки до позицията „двойна преграда“, той на практика подготвяше стремителна атака.

Спусна ръце покрай тялото си и очите на Сенжин покорно се спуснаха заедно с тях. Като всеки танжин и той беше научен да следи единствено движението на ръцете на противника, да не обръща внимание нито на извивките на раменете, нито на движенията на главата и очите, тъй като те биха могли да бъдат фалшиви. Атаката винаги започва от мястото, където се намират ръцете.

Пръстите им за миг се докоснаха, между тях проблесна искра, пропита от неукротима енергия. Сенжин с отвращение се отдръпна, но в мига, в който стори това, ръцете на Никълъс се раздалечиха и дланите им се забиха в гърдите на Сенжин.

Тялото му отскочи назад, главата му изкънтя в стената — там, където допреди малко проблясваше последното огледало. Остро като бръснач парченце стъкло сряза лявото ухо на Сенжин, той инстинктивно се дръпна встрани. В същия момент Никълъс стовари два къси, но тежки удара в слънчевия му сплит и отново го прикова за стъклото, което прониза ухото му за втори път.

Ново замахване, но този път Сенжин успя да отскочи. Пред очите му се въртяха разноцветни кръгове. Дишането му бе сериозно затруднено. Осъзна, че му трябва време. Да потисне болката, да спре кръвоизливите си, да настрои духа си с изискванията на Тао-тао.

Извъртя лявото си рамо към връхлитащия Никълъс, разпери пръсти и ги насочи в лицето му, едновременно с това лявото му коляно рязко се вдигна нагоре и влезе в съприкосновение със слабините му.

Никълъс рухна на колене, Сенжин го прескочи и се втурна нагоре по стълбите. Трябваше час по-скоро да се добере до Джъстин, все още изцяло под влиянието на Тао-тао. Джъстин беше неговият щит срещу Никълъс, неговото главно оръжие.

„… Оковавам те в железни вериги!“

— Искам да говоря с този Негодник — каза Нанги. — Той е ключът, въпреки че едва ли съзнава това.

Томи кимна и го поведе към стаята за разпит на Централното полицейско управление. От нападението на Кусунда Икуза срещу Килан Ороши в онази хотелска стая бяха изминали вече три дни, но Томи продължаваше да държи приятеля си в ареста, тъй като не искаше да излага на риск живота му. Не беше убедена, че Кусунда Икуза е действал сам и смъртта му все още не значеше край на операцията за нея. В същото време Нанги поведе тежки и почти непрекъснати преговори с „Нами“ за съдбата на „Сато Интернешънъл“ и „Томкин Индъстриз“.

— Тук ще намерите всичко необходимо — каза на Нанги тя и отиде да доведе Негодника.

Лицата на Килан Ороши и Икуза продължаваха да бъдат пред очите й. Когато се втурна в онази хотелска стая, мислеше единствено за живота на своя приятел. За нищо на света не би взела Негодника със себе си, желанията му не означаваха нищо пред лицето на такава опасност. Но той носеше отговорност за Килан. Не би я оставил сама, но антипатията й по отношение на Томи бе успяла да вземе връх. В резултат Килан категорично бе отказала да го придружи в полицията при предаването на касетката и сама да даде показания.

Бедната Килан. Томи бе потръпнала от ужас при гледката на окървавеното й лице и ужасните й писъци. Дойде времето да съобщи на Негодника какво й се беше случило.

Лицето му бе бледо и напрегнато, очите му неспокойно се впиха в приближаващата се към зарешетената килия Томи.