Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

С наслада дъвчеше бонбоните, които беше купил от сладкарничката, и съзерцаваше някогашната „дагаши“ на платното в разкошна рамка.

Мислеше за Йо Хитомото и шансовете му да поеме юздите на властта. Предпочиташе него пред Митцуи, който се отличаваше с доста радикални, дори фашистки възгледи, особено когато ставаше въпрос за контактите на Япония с останалия свят.

Мислеше за Никълъс Линеър и дългата му борба да разбере собствения си баща, личната си съдба и сложния си характер. Но най-вече мислеше за стария си приятел Денис Линеър. Полковникът означаваше всичко за него — приятел, довереник, наставник и враг. Личността му по странен начин беше успяла да обедини всички тези противоречиви качества. Но Полковникът беше рядък екземпляр. Един от малцината следвоенни експерти, успял да прозре бъдещето на Япония, огромния й потенциал не само в местен, но и в световен мащаб. Именно значението на страната за обществено-икономическото развитие на Запада го беше подтикнало да използва Оками и могъщите пипала на Якудза, отстранявайки всеки, който се бе изпречил на пътя му. И в крайна сметка се беше оказал единственият чужденец в цялата японска история, успял да впрегне в колесницата си всички движещи сили на това затворено общество — бюрокрация, промишленост и политически партии.

Дълбоко почтен и морален човек, Полковникът беше в състояние да е дори брутален, ако обстоятелствата изискват това. Завистниците му твърдяха, че моралът на този човек е променлив, че той е в състояние да го манипулира за личните си цели по същия начин, по който манипулира всички около себе си. Вярно ли беше това? Както всичко останало на този свят, отговорът зависи единствено от личната гледна точка, въздъхна в себе си Оками. Неговата лична гледна точка се губеше далеч в подвижните пясъци на миналото, предпочиташе да не се рови в тях, макар и по съвсем лични причини… Никой няма право да пресича границата на интимното, особено когато нещата опират до семейството. А полковник Линеър беше сторил именно това. По тази причина дори днес, седнал в тихата музейна зала, Оками нямаше сили да му прости…

— Музеят е отлично място за почивка на възрастните хора — обади се един глас до него.

Върху далечния край на каменната скамейка безшумно се беше настанил мъж, облечен в тъмни дрехи.

— Я се погледни — продължи Майк Леонфорте. — Великият Кайшо седи тук като някакъв бездомник, дъвче бонбони и си спомня за годините на младостта! — докосна с ръка сърцето си и саркастично добави: — Колко трогателно! — Ръката му се насочи към кесийката с бонбони. — Проследих те дотук благодарение на тях. Вървя по следите от опаковките им чак от Асакуза. И се питам няма ли да получиш цироза от толкова сладко…

— Май те познавам — промълви Оками.

— Че как няма да ме познаваш — отвърна Майк, докосна с пръст устните си и добави: — Искам да позная за кого мислиш, докато седиш тук, сред реликвите на миналото… — приведе се рязко напред. — Да, вече зная това! Мислиш за него !

— За кого?

— За полковник Линеър, твоя скъп приятел… — Не пропусна да отбележи хладината в очите на Оками и забързано продължи: — Мислиш за всичко, което ти е сторил този човек! — Тялото на Оками се стегна, сякаш беше погледнал в очите на Медуза и се беше превърнал в камък. — Зная, зная… Всичко зная — промърмори Майк и се премести по-близо до него. — Само не мога да разбера защо си го позволил… В началото вероятно не си имал време за преценка, но после… — цъкна с език и поклати глава. — Чудя се дали си открил извинителни причини за своето бездействие…

— Какво искаш? — хладно попита Оками. Все още не отместваше очи от картината със сладкарницата.

Майк се намести на пейката, коляното му почти докосна стареца.

— Истината — прошепна в ухото му той.

— Истината? — оживи се Оками, в очите му се появи осъдителен блясък. — Ти вече знаеш истината, или по-скоро това, което ти изнася да знаеш… Режеш и прекрояваш миналото по такъв начин, че то губи всякакъв смисъл. Искаш да го разбиеш на дребни частици, за да можеш да ги сглобяваш както намериш за добре… Какво беше определението, което даваш сам на себе си?

— Деструкционист.

— По-скоро си фашист-нихилист — поклати глава Оками. — Деструкцията е само работният ти инструмент, чрез него се надяваш да ликвидираш съществуващите политически и социални институции и да ги замениш със свои…

— Все пак си струва да помним историята — ухили се Майк.