Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Това желание натежа в душата му с огромна сила. В душата на Пол Киарамонте — човека, известен със своята лоялност и безпощадност; човека, на когото съдбата не беше спестила нито един от мръсните си номера; човека, който е бил предаден от баща си, от Фейт Голдони, а дори и от собствената си майка, не успяла да задържи Пол Черния до себе си по простата причина, че е еврейка…

Искаше да помогне на Франси. Въпреки скъпата цена, която вероятно ще заплати… Въпреки увереността, че Гадняра положително ще го убие…

Ръцете му бавно се повдигнаха, сякаш беше в транс. Увиха се около китките на Франси — единствената прегръдка, която беше в състояние да й предложи. Край, жребият е хвърлен. Договорът им е подпечатан с печата на живота. От душата му се откърти безмълвен стон.

Коей беше потънала в данните, които предлагаше компютърът на центъра „Нипоншу Саке“, намиращ се на улица „Харуми“, в непосредствена близост до пресечката на Гинза и Йоншоме. Тук имаше всичко, което човек би пожелал да научи за алкохолните напитки, произвеждани на базата на ферментирал ориз. Никълъс обичаше саке и това беше причината да се зарови в данните на програмата. Разчиташе с нейна помощ да открие най-доброто питие, което се прави в Япония.

По екрана пробяга неясна сянка и тя вдигна очи. Озова се лице в лице с Майк Леонфорте, появил се като призрак, като кошмар от далечен сън…

— Здравей, Коей — промълви той. — Каква изненада да те видя тук… — каза го с тон, който тя добре познаваше от времето на съвместното им съжителство. Тон, издаващ превъзходство и надменност; тон, с който обявяваше странните си желания за сексуален контакт… От него разбра, че срещата им не е случайна, а той съвсем не е изненадан…

По тротоарите навън се блъскаха хиляди хора, чадърите над главите им бяха жива гора. Но тук, в тишината на залата, Коей се почувства самотна и беззащитна, изцяло във властта на хищния звяр срещу себе си, когото познаваше прекалено добре.

— Не се ли радваш да ме видиш? — дари я с хлапашка усмивка той. — Доста време изтече, откакто избяга и се криеш от мен… — Очите му изглеждаха някак тъжни, чертите на лицето му — смекчени и удължени от светлината на лампата, под която беше застанал. — Какво те накара да ме изоставиш?

Коей механично се огледа. В залата имаше доста хора, но никой не им обръщаше внимание.

— Надявам се, че не си нервна — ухили се Майк, рязко сменил както тона, така и настроението си. — И защо трябва да бъдеш нервна? Само защото трябваше да се омъжиш за мен, а не го стори? Избяга при Микио Оками, който, ако не ми изневерява паметта, направи всичко възможно да те скрие от мен… — Ръцете му се протегнаха напред, здрави й заплашителни като решетки на затворническа килия. Тя неволно се сви; на устните му се плъзна доволна усмивка. — Опитах се да те открия, знаеш… Използвах всички възможни средства, доста хора получиха непосилната задача да изровят някаква информация за теб… И какво получих срещу всичко това? Нищо, една шибана нула! Ти изчезна като дим. Онзи мръсник Оками излезе истински магьосник!

Пристъпи крачка напред, тя неволно се притисна до екрана на монитора, който търпеливо й напомняше да зададе поредния си въпрос.

— Откровено казано, това не отговаря съвсем точно на истината — продължи Майк, очевидно доволен от притеснението й. — Все пак получих нещо срещу усилията си. Унижение. Стигнах дотам, че всички разбраха колко много искам да се върнеш. Ровех се като луд, а зад гърба си получавах подигравателни усмивки… — Лицето му рязко потъмня. — Смееха се на мен !

— Съжалявам.

— Глупости! — тръсна глава той, очите му гневно проблеснаха. — Изобщо не съжаляваш! Направи това, което ти харесваше. Винаги си го правила. Не си ме обичала, както не обичаш и никой друг, освен себе си. — Чертите му се разкривиха от гняв. — Не се безпокой, няма да ти причиня болка! Но изпитвам искрено съжаление към бедното копеле, с което живееш в момента!

После изчезна. Стопи се като призрак, още преди Коей да измисли някакъв отговор. Унижена и дълбоко разтревожена, тя обърна гръб на хората в залата и впери невиждащ поглед в екраните пред себе си. Усети как очите й се навлажняват, направи опит да се овладее, но горещите сълзи започнаха да капят по клавиатурата на компютъра. Прииска й се да изтича у дома и да разкаже на Никълъс всичко. Но знаеше, че не бива да прави това. Все още помнеше реакцията му, когато сподели, че Майкъл е бил влюбен в нея.