Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Здесь есть возможность читать онлайн «Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Двойникът на нинджата (Част II): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Двойникът на нинджата (Част II)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Майкъл Леонфорте е успял да се спаси от гибел при унищожаването на Плаващия град. С натрупаните огромни капитали от търговията с наркотици и оръжие той се стреми да навлезе в легалния бизнес. Целта му е да присвои производството и продажбите на най-новото изделие в областта на телекомуникациите, което е собственост на компанията на нинджата Никълъс Линеър.
На фона на една изключителна, наситена с напрежение международна интрига двамата врагове отново се изправят един срещу друг…

Двойникът на нинджата (Част II) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Двойникът на нинджата (Част II)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Усмивката на младия мъж заприлича по-скоро на гримаса. Без да поглежда майка си, той завъртя количката и изчезна към задната част на къщата.

— Едва ли мога да извиня грубостта на сина си — промълви Кисоко и се насочи към Никълъс. — Предполагам, че тя се дължи на неговия… хм… на неговия недъг… — Беше облечена в домашно кимоно от мек памук в индигов цвят, но прическата й беше както винаги безупречна.

— Справя се много добре — рече Никълъс.

— Извинете — усмихна се Кисоко. — Все още не съм ви разказала за него… Но ние едва се познаваме… — Ръката й махна по посока на кухнята: — Идвате точно за закуска. Нали ще се присъедините към нас? Страхувам се, че Нанги-сан все още е в леглото си…

Сърцето на Никълъс се сви от мрачно предчувствие.

— Добре ли е той?

— Съвсем — разшири се усмивката на Кисоко. — Вече ви казах, Линеър-сан… Той се нуждае единствено от малко време. Не се тревожете, ще се оправи.

Никълъс отвори уста да отговори, но изведнъж изпита усещането, че някой е тикнал дърво между челюстите му. Мракът се спусна пред очите му като зейнал гроб, мраморният под се размърда под краката му. Подхлъзна се, направи опит да се задържи, но Кшира го повали на колене.

В средата на мрака се отвори огромно око. Не беше неговото око на танжин, а нещо друго — страшно, отвратително. Никълъс го виждаше за пръв път.

Окото се отвори напълно и той видя заобикалящата го среда в нови, напълно непознати измерения. Къщата заприлича на пчелна пита. В нея имаше гангстери, присъстваше и Божията ръка. Видя как се ражда любовта, видя преливащи от радост сърца да се разкъсват на парчета, видя сълзи на болка и мъка, светкавичните проблясъци на злото…

Отвори очи и срещна загрижения поглед на Кисоко. Коленичила на хладните мраморни плочи, тя държеше главата му в скута си и леко го люлееше.

— Аз… — започна той, но се принуди да млъкне от силния световъртеж.

— Зная — успокоително прошепна Кисоко. — Зная какво изпитвате, усещам страданието ви…

— Но как е възможно… — отново млъкна и се втренчи в образа, който се появи в съзнанието му. Това беше Кисоко, но такава, каквато е била през 1947 година. В мрака около нея мърдаха неясни сенки, чуваха се сподавени гласове. Сякаш реалността беше придобила нови измерения и миналото оживя. Усети любовта й като нещо живо, като скъпоценен камък върху затоплената си длан. Усети, че психиката й го увива в нежна прегръдка.

После видението изчезна. Но топлината остана и той уморено затвори очи.

— Вие сте танжин — прошепна.

— Познавам Акшара, усещам нещичко и от Кшира. Зная, че през душата ви преминават ивици от светлина и мрак…

— Кшира набъбва и се опитва да ме погълне — прошепна Никълъс, отвори очи и попита: — Какво става с мен?

— Промяна. Независимо от посоката си, тя изисква време.

— Но аз…

— Прогонете страха от сърцето си. Доверете се на „кокоро“, центъра на всичко в този свят.

— Имам чувството, че Кшира ще ме завладее напълно, Кисоко-сан… Оками-сан не успя да ми помогне. Вие ще можете ли?

Тя мълчаливо поклати глава.

— Но мракът…

— Вие нямате нужда от помощ, Линеър-сан — нежно прошепна тя. — Оставете се на мрака…

Двадесет минути по-късно той отново беше на улицата. Дъждът плющеше с пълна сила, вятърът увиваше клоните на дърветата. Небето имаше теменужен цвят, слепите стени на складовете го гледаха намръщено.

Какво трябва да мисля за Кисоко, запита се Никълъс. Без съмнение тя е танжин, при това опитен. Спомни си как я видя за пръв път — спокойна и неподвижна като статуя, сякаш не дишаше. Вероятно би могла да му помогне…

Оставете се на мрака…

Възседна кавазакито и се насочи към задръстените улици на Шинжуку. На портативното „Ками“ имаше послание от Оками. Искаше да се видят в музея Шитамачи утре следобед в пет без четвърт. Никълъс спря на червен светофар и изпрати сигнал за потвърждение.

Оставете се на мрака…

Възможно ли е да стори това? Абсолютна ли е вярата му в „кокоро“? Потърси отговора дълбоко в сърцето си, но не го откри там.

Дойдоха за Майк Леонфорте в часа, в който той обикновено напускаше „Двата горящи края“ — известния нощен клуб в Ропонги, където основна атракция беше стриптийзът на едрогърди момичета, придружен от покриване на телата им с нагорещен восък под облещените погледи на тълпа потни, похотливи мъже.

Акцията беше координирана отлично. Изе Икудзо — шефът на стоманодобивното „кейретцу“ със същото име — остана в блестящо белия мерцедес, докато шофьорът и бодигардът му изскочиха от предните врати и се понесоха с пълна скорост към Майк. Единият беше нисък и широкоплещест борец сумо, а другият — значително по-млад — беше с обръсната глава, върху която мърдаше цветна татуировка на феникс.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Двойникът на нинджата (Част II)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Двойникът на нинджата (Част II)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Двойникът на нинджата (Част II)»

Обсуждение, отзывы о книге «Двойникът на нинджата (Част II)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x