Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

— Ти трябва да продължиш с линията, която поддържаш в ЦК — промълви накрая той. — Избягвай реториката, която може да ги разгневи, използвай логиката… А след това трябва да поговориш на четири очи със Сун. Кажи му това, което разказа на мен. Умееш да говориш и лесно ще го убедиш, че ако приеме идеята на Лин и Чан за военно настъпление на север, преди армията да е напълно готова, това ще бъде последната разбита илюзия в живота му. Ако акцията завърши с неуспех, войниците ще изгубят доверие в него, а това означава край за Гуоминдан като цяло. Сун добре знае, че търпението означава мъдрост…

Ху гледаше торбите с чай така, сякаш за пръв път в живота си виждаше подобна стока.

— Тази вечер трябваше да председателствам едно заседание на ЦК, което беше отложено в последния момент — промълви с усилие той. — Иначе нямаше да се видим и да разговаряме…

Повече думи не бяха необходими. Зи-лин се усмихна и забави крачка. Скоро обърнаха гръб на множеството кораби в пристанището и потънаха в нощта.

Една седмица преди китайската Нова година (в началото на 1925-а) Май се прибра късно и го събуди.

Навън светеше ярка луна, някакъв пияница припяваше дрезгаво под прозорците им, в далечината се чуваха спорещи гласове.

— Зи-лин!

— Да? Какво има? — той тръсна глава да прогони съня от клепачите си.

— Безпокоя се за Сун Ят-сен!

— Какво има пак? Нали Ху успя да го разубеди за дългия поход?

— Той е болен — прошепна с насълзени очи Май. — Тежко болен…

— Не съм чувал такова нещо — погледна я разтревожено Зи-лин. — Дори от Ху…

— Няма и да чуеш — въздъхна Май. — Държи болестта си в тайна от всички, сподели само с мен… А аз ти го казвам просто защото не зная какво да правя!

— Ти не си доктор, Май — прегърна я Зи-лин. — Няма какво друго да правиш, освен да му заведеш един истински доктор…

— Отдавна е сторено — прошепна тя, а той едва сега забеляза колко бледо е лицето й. — Никой доктор не може да му помогне.

— Умира ли?

Тя кимна с глава.

— Страх ме е, Зи-лин. Страх ме е, че ако на негово място не застане Ху Ханмин, с революцията е свършено… Чан е животно, което без Сун веднага ще се нахвърли върху комунистическата партия и ще я разбие. Не мога дори да говоря за това! — притисна се към него и избухна в плач, цялото й тяло се разтресе. — Той си отива… Всичко е въпрос на дни, а може би на часове…

Зи-лин не можеше да стори нищо друго, освен да я притиска до гърдите си.

След известно време тя се поуспокои и той каза:

— Ти трябва да направиш всичко възможно Ху да получи подкрепата, която му е необходима. Защото опасността идва не само от Чан, а и от Лин Хишу!

Май отново се разплака.

— Не зная, Зи-лин! Нямам сили… Без Сун Ят-сен…

— Опитай се да мислиш трезво. Май! — остро настоя той. — Какво би казал той, ако те чуе? Положително ще те смъмри! Неговата сила се изразява чрез теб. Зная и чувствам това, другите също. И именно затова ти завиждат. Е, дойде време да се възползваш от своята мощ — гледаше бледото й лице и чувстваше, че в този миг я обича повече от всякога. Чувството беше много приятно. — Враговете ти това и чакат — да проявиш слабост. Веднага ще кажат, че вече не носиш полза за революцията. Защото си обикновена жена, която изпада в паника при първата кризисна ситуация. Започваш да плачеш и да се тръшкаш пред паметта на Сун — нещо, което никой мъж не би си позволил…

— Не такива са били неговите планове за теб, Май. Не за това те е считал за най-близкия си човек, споделял е най-съкровените си тайни с теб, доверявал ти се е далеч повече, отколкото се е доверявал на любимия си — Чан! Нима не виждаш, че Сун разчита на теб точно толкова, колкото и ти зависиш от него? Може би именно твоята сила го поддържа все още жив. Може би без нея отдавна щеше да е победен от болестта…

— Да — прошепна Май и челото й опря в гърдите му. Приличаше на бегач на дълги разстояния, който търси последните остатъци от волята си, за да завърши изтощителното състезание. — Благодаря ти, съпруже мой!

През април Зи-лин получи повишение и стана старши писар в пристанищната администрация. В края на работния ден той прибра нещата си и тръгна да съобщи добрата новина на Май. Въпреки предложението Май да прави дарения на партията, той предвидливо заделяше настрана част от заплатата си и започна да прави малки инвестиции. Привлече двамата си братя и с общи пари купуваха земя във все още неразработените покрайнини на Шанхай. В рамките на шест месеца продадоха два от парцелите си на предприемачи и първоначалният им капитал се утрои. Предстоеше продажбата на трети и Зи-лин възнамеряваше да прибави увеличението на заплатата си към печалбата и с тези пари да купи една четвърт от нов и сравнително голям параход. Братята не споделяха оптимизма му, затова възнамеряваше да действа сам.