Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Във всеки случай Ху Ханмин отделяше много от времето си за младия Зи-лин, вероятно защото беше забелязал гениалните му качества на стратег. Двамата често се разхождаха до късно през нощта по тесните улички на крайбрежния квартал, известен под името Бунда.

Един късен следобед в края на 1924 година Ху беше необичайно мълчалив, красивото му лице излъчваше меланхолия. Гледаше към претъпканото с най-различни плавателни съдове пристанище, нежеланието му за разговор беше очевидно. Времето беше хладно и сравнително сухо, далеч по-добро от студовете, които бяха сковали Пекин. На север властваха снеговете, донесени от студения сибирски вятър, но тук времето беше приятно, слънцето надничаше иззад гората от мачти и флагове. От мястото си Зи-лин виждаше големите драги, които денонощно дълбаеха входа на пристанището. Търговията беше замряла, но никой от големите тайпани не издигна глас на протест. Почистването на пристанището от наноси беше ежегодна операция, единствено чрез него можеше да се осигури достъпът на големите презокеански кораби до товарните докове. А именно те бяха стожерите на китайската външна търговия.

Зи-лин насочи вниманието си към Ху. Възхищението му от този човек беше дълбоко и искрено, не искаше да го вижда тъжен.

— Вуйчо — промълви почтително той. — Сун казва, че европейците имат навика да споделят грижите си с приятели…

Ху се обърна да го погледне, на лицето му се появи хладна усмивка.

— Може и да е така, млади братко — отвърна той. — Но ние не бива да се сравняваме с варварите и да товарим приятелите си с нашите болки… — сви рамене и замислено добави: — Шарен свят, обичаи всякакви…

— Все пак бих могъл да ти бъда от полза — меко настоя Зи-лин. — Когато става въпрос за вътрешната политика на Гуоминдан, може би трябва да поискаш мнението на външен човек… Така преценките ти ще бъдат по-безпристрастни.

— Господи, Зи-лин, ти наистина си забележителен младеж! — разсмя се Ху. — Сигурен ли си, че никога не си изучавал право? От теб става страхотен адвокат, толкова си убедителен!

— Бих искал да ти помогна, вуйчо — отвърна сериозно Зи-лин.

Драгите прекратиха работа, работниците започнаха да се подготвят за слизане на брега. Мазната вода обещаващо проблясваше в сгъстяващия се мрак. По крайбрежната улица запалиха лампите, светлината им се смеси със сиянието от огньовете на бездомниците и грейналите прозорчета на малките къщички. Към небето се издигна пушек, лунният сърп придоби червеникави оттенъци.

— Има истина в думите ти — промърмори Ху, след като възобновиха разходката си. — Но някак не ми се иска да те забърквам…

— В това отношение можеш да си спокоен — побърза да го увери Зи-лин. — Май вече се е погрижила…

— Добре тогава — предаде се с въздишка Ху. — Добре ли познаваш Лин Хишу?

— Разменяли сме по някоя дума — сви рамене Зи-лин. — По мое мнение е привърженик на необоснованите силови действия, но едновременно с това владее добре болшевишките методи. По всичко личи, че бързо се учи…

— Мисли се за мой основен съперник — промълви Ху. — Ние с теб знаем, че това е Чан, но Лин е убеден, че Чан не може да събере достатъчно поддръжници, за да стане шеф на Гуоминдан.

— А ти можеш.

— Не знам — сви рамене Ху. — Какво ти е мнението?

— Мисля, че Чан е опасен, но признавам, че мнението ми може да се окаже и малко повлияно… Май мрази Чан и се опасява, че той може да предаде революцията…

— Чан мисли единствено за Чан — повтори мислите на съпругата му Ху. — Но това вероятно е част от поведението на военните. Командирът не може да мисли за войниците, които хвърля в боя… Иначе няма да ги изпрати на смърт, нали?

— Лин обаче мисли по същия начин, макар да няма основания за това. В Централния комитет на Гуоминдан е срещу мен и поддържа идеята на Чан за военно настъпление срещу Пекин… Нашата армия стана далеч по-добре организирана след посещението на Чан в Русия, но аз мисля, че все още не е готова за сваляне на правителството. А ако сега се провалим, никога вече няма да успеем. Сун Ят-сен е накрая на силите си, решителността го напуска. Претоварва се с работа и това се отразява на здравето му. Една широкомащабна военна кампания положително ще го убие…

Край тях пробягаха деца, виковете им бяха весели и пронизителни. Модерен параход поглъщаше в трюмовете си чували с ориз, на кея чакаха ред брезентови торби с чай. Някъде сред тях без съмнение се криеше и торбичка опиум, която струва цяло състояние… Зи-лин наблюдаваше пристанищното оживление, но умът му беше зает изцяло с това, което чу от приятеля си.