Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Той добре знае към кого трябва да се обърне и през декември същата година делегация от представители на почти всички провинции отива при Сун Ят-сен с предложението да го издигне за президент на страната. Сун приема, но само тридесет дни по-късно отстъпва поста си на генерал Шикай. Този ход се оказва мъдър и далновиден, тъй като само след месец генералът постига това, което Сун Ят-сен едва ли би могъл да стори — абдикацията на последния император от династията Куинг. За тази своя заслуга Юан Шикай получава поста временен президент на новата китайска република.

Но после добрият генерал изневерява на революцията. Изкушението да наследи трона и да създаде собствена династия се оказва твърде силно. Той издава декрет за разпускането на Гуоминдан и Парламента, създаден през 1913 година. Това поставя началото на нови вълнения. Шикай умира през 1916 година, без да постигне императорски статут, оставайки си един обикновен военен.

В Пекин се създава временно правителство, което е слабо и неефективно. Сун Ят-сен на няколко пъти се опитва да изгради „национално правителство“ в Кантон, но единственото, което постига, е спечелването на провинция Гуандонг за своята кауза.

На фона на тези горещи политически събития се развиваше и любовта на Зи-лин с необузданата Май. Той я срещна през нощта на 1 юли 1921 година в Шанхай, по време на първите митинги и демонстрации, които осемнадесет години по-късно щяха да доведат до широкомащабна революция.

Същата нощ беше основана Китайската комунистическа партия. Макар и погълнат от историята, която буквално се твореше около него, Зи-лин не можеше да откъсне очи от тази прекрасна и пламенна революционерка, която, въпреки че беше в едно помещение с него, му се струваше безкрайно далеч.

Тя беше много млада, още ненавършила двадесет. Беше пълен сирак и това може би обясняваше решителното й поведение, далеч от женската деликатност. За разлика от повечето младежи, които се срамуваха да проявяват интерес към нея, Зи-лин бързо се покори на неотразимото й привличане.

Той беше на двадесет и една години, далеч по-зрял и уравновесен от нея, благодарение на доброто си образование и културната среда, в която беше живял. Лишена от всичко това, тя разчиташе на верния си усет и може би това беше основа за връзката между тях. Както и фактът, че по свой начин Май също разбираше значението на илюзиите.

През онази нощ Зи-лин изобщо не подозираше каква решаваща роля ще изиграе комунистическата партия в бъдещото развитие на Китай. Дойде на това събрание, воден от изключителния си нюх. Остана там не защото беше особено въодушевен от комунистическите идеи, а заради Май. Но остана и това беше главното.

Измина доста време, преди да набере кураж и да я разгледа по-отблизо. Беше дребно и стройно момиче със загоряла кожа и с осанка на момче. Това съвсем не означаваше, че не притежава достатъчно женственост. Напротив, беше прекрасна и вълнуваща, но момчешката осанка се дължеше на неукротимия й дух. Едно мъжко качество, според това, което мислеше дотогава Зи-лин.

— Член ли си? — попита той, след като успя да си пробие път до нея. Не притежаваше почти никакъв опит с жените и това беше първото нещо, което му хрумна.

— Аз съм сътрудничка на Сун Ят-сен — отвърна тя с блеснал от вълнение поглед. Зи-лин веднага забеляза, че в този поглед липсва фанатизмът, който го караше да се държи по-далеч от революционерите, с които му се случваше да контактува.

— Не го виждам тук — отбеляза той. — Но в замяна на това забелязах доста руснаци…

— И това ти се струва странно, така ли? — наклони глава тя.

— Интересно ми е и бих искал да науча повече — отвърна с нервна усмивка той. Залата бързо се опразваше, въздухът тежеше от миризмата на пот и душевни вълнения.

— Ами тогава да идем някъде и да поговорим — предложи Май.

— Скоро Гуоминдан ще се слее с Комунистическата партия — промълви тя с ръце около голямата чаша чай. — И това ще ни направи изключително силни, нищо няма да е в състояние да ни спре.

Масата беше покрита с остатъци от богатата вечеря — пържен ориз със задушено месо, печени скариди и пиле с гъби. Май сведе поглед към нея и се засмя:

— От години не съм се хранила толкова добре! — потупа плоския си корем и добави: — Направо ще се пръсна!

— Хубаво е, нали? — усмихна се и Зи-лин. — Човек се чувства особено доволен след добра храна…

— Не съм толкова сигурна — стопи усмивката си Май. — Доволството лесно се превръща в самодоволство и това едва ли ще е от полза за нашата кауза… Китай се нуждае от всичко друго, но не и от самодоволни люде!