Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

В замяна на всичко това европейците подкрепили императорската армия в борбата й срещу въстанието на Тай Пинг. През юли 1864 година Нанкин отново паднал в ръцете на Манчу, но въпреки това властта на династията била силно отслабена.

Зи-лин беше убеден, че и тук Манчу са проявили неразбиране по отношение целите на врага. Ако бяха внедрили достатъчно свои агенти в, редиците на Тай Пинг, те несъмнено биха разбрали, че бунтовниците се разкъсват от вътрешни противоречия, особено след поражението им в предградията на Пекин. И биха стигнали до заключението, че точно в този момент едва ли имат нужда от чуждестранната армия.

Сун Тцу е писал, че онзи, който тръгва на бой с врага, без предварително да е внедрил свои шпиони в редиците му, заслепен от алчност за злато и почести, не е никакъв генерал и не притежава стратегията на победител.

Но членовете на династията Манчу очевидно не са били последователи на Сун Тцу.

Междувременно властта започва да се тревожи от действията на французите в съседен Анам. През 1883 година в югозападните провинции на Китай избухва война и французите получават правото за свободна търговия в два от граничните градове.

Раздробяването на някога великата страна е пред своя край. Европейците държат в ръцете си всички подстъпи към нея. В самата й територия имат концесии за земя, под тяхно управление е дори строителството на държавната железница. Остава само разделението на „сфери на влияние“ и този акт не закъснява. В началото на новия век руснаците получават северната част на Китай, германците — Шандонг, англичаните — устието на Яндзъ, а французите — югозападните територии.

В същото време обаче нараства популярността на Йи Хе Туан — най-могъщото и най-ксенофобското тайно общество, съществувало някога в Китай. Европейците го наричат „Обществото на боксьорите“. В първите години на XX век избухва голямото Пекинско въстание, което принуждава чуждестранните войски да окупират дори Императорския дворец. Единадесет години по-късно избухва революцията, довела до създаването на Република Китай.

Възгледите на Зи-лин по всички тези исторически събития рязко се различаваха от възгледите на неговите учители. По отношение на „чуждестранните дяволи“ той не проявяваше нито ксенофобия, нито покорство. Приемаше присъствието им в родината си по начин, който е съвсем необичаен за повечето му сънародници. Защото бе убеден, че има начини Китай да спечели от присъствието на европейците — точно както те бяха спечелили от него. Това свое убеждение той дължеше на задълбочения размисъл в градината на джиана, разбрал отрано каква могъща сила представлява илюзията.

Защо да искам отстраняването на чужденците, когато мога да ги използвам за собствена изгода и за благото на страната си? Така мислеше той.

След потушаването на бунтовете на „боксьорите“ настъпва златният период на европейците в Китай. Но той бързо приключва и през 1906 година нещата поемат по коренно различен курс.

Японската победа над царска Русия звучи като звън на огромна камбана, нейният екот отеква над цял Китай и вдъхва нови сили на революционерите националисти. Техен предводител е Сун Жонгшан, известен на запад като доктор Сун Ят-сен. Той е родом от Кантон и има подкрепата на южнокитайската буржоазия. Но далеч по-важна е подкрепата на китайските студенти на Запад и богатите сънародници в чужбина, които финансират първоначално фондацията му, наречена Тонг Менг Хуй, а по-късно и официалната му партия — Гуоминдан.

Умен и проницателен човек, Сун Ят-сен знае как да се възползва от слабостите на властта и народното недоволство. За кратко време авторитетът на Гуоминдан в Пекин става огромен и непоклатим, докато този на управляващата династия се смалява и изчезва.

През 1908 година умира императрица Сикси от династията Куинг, в родословното й дърво липсва достатъчно възрастен наследник на трона. На него се възкачва двегодишният Пуи и това води до остра борба за надмощие между регента, който е и баща на невръстния император, и фракцията на генерал Юан Шикай.

През 1911 година правителството решава да национализира железниците. Това е удар, насочен срещу новата капиталистическа прослойка в страната. Този акт е като пистолетен изстрел, даващ началото на остри вълнения. Навсякъде из страната избухват бунтове и правителството се принуждава да иска помощ от генерал Ши кай. Но генералът усеща накъде духа вятърът и застава на страната на бунтовниците.