Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Ундерман обърна гръб на Донован и с това се изчерпя цялата му реакция.

— Съжалявам, Хенри — промълви онзи.

Даниела беше затънала в работа до гуша. Истински образец на съветски бюрократ, тя провеждаше срещи и заседания с най-разнообразна тематика: бюджет на отдела, разпределение на текущите задачи, седмични отчети за дислокацията на хората, изпълнението на задачите, загубите в жива сила, тримесечни, шестмесечни и годишни планове. Всичко се вкарваше в компютъра, после се правеха разпечатки. Доскоро броят им беше четири, на сега вече станаха пет. Две за архивите на отдела, две за Карпов и една (незаведена никъде) — за Лантин.

Косата й блестеше, сресана идеално от английската четка, която й подари Лантин. Под строгата пола в тъмен цвят и черното поло беше облякла фино копринено бельо, чорапите й също бяха от тази материя.

По време на безкрайните заседания в опушени от тютюнев дим зали изпитваше чувството, че е чуждо тяло, случайно попаднало тук. Приведена над принтера, тя изведнъж си представи дланите на Юри върху бедрата си, усети докосването на пръстите му във влажната женственост между тях. Беше обещал да й подари френски обувки с 12-сантиметров ток, сега изведнъж се опита да си представи как ли ще се промени фигурата й с тях. Извивката на гърдите и ханша, елегантните очертания на дългите й нозе… Усети топлина между бедрата си, преметна крак върху крак и направи опит да се съсредоточи върху темата на отегчително дългото заседание.

По време на обяда в компанията на още три жени офицери от службата тя изведнъж се запита какво прави със своите копия Юри, след като ги прочете, разбира се… Дали ги предава на някой от членовете на Политбюро? Дали играе сам или изпълнява чужди инструкции? Защо го прави? Да я държи под око или вниманието му е насочено към Карпов?

Успехът на операция „Лунен камък“ беше накарал Карпов да подскача от радост, твърдяха колежките й. Само за това говорел, изтъквал собствените си заслуги и не споменавал нито дума за подкрепата на Лантин или на когото и да било друг.

„Бях прав и вече всички го знаят“, повтарял наляво-надясно той. Но Даниела беше наясно с истинското състояние на нещата. Лантин й призна, че идеята за погранични конфликти между Китай и Виетнам действително принадлежи на Карпов, но с това се изчерпва и целият му принос към операцията. Всичко останало беше дело на Лантин, поел твърдо инициативата и финансирането в свои ръце. А хвалбите на Карпов започваха да стават досадни…

Какво ли е намислил Юри? След като цялата служба говори за хвалбите на Карпов, той също ги е чул… Не й каза нищо, но това беше напълно естествено. Вече беше разбрала, че Юри Лантин е човек с, многобройни фасади. Когато човек има тайни, той неизбежно се излага на риск , беше казал той.

С това искаше да й внуши две неща: първо, че разкриването на чуждите тайни е негово професионално умение, и второ, че той самият не притежава никакви тайни. Което, разбира се, беше чиста лъжа. Тайната на Юри Лантин се криеше зад многобройните му превъплъщения. Тя вече беше започнала да подозира, че те са точно толкова, колкото му е необходимо. С абсолютна сигурност знаеше, че този Юри, когото познаваше тя, няма нищо общо с онзи, когото познава Карпов. А днешният Юри пък е съвсем различен от онзи, с когото се запозна преди време в собствения си кабинет.

По време на обяда предпочиташе да мълчи и колежките започнаха да я поднасят за странните й нови привички: да пуши египетски цигари и да носи косата си спусната, вместо да я свързва на обичайния стегнат кок. И двете беше възприела по предложение на Юри, но колежките й нямаше как да знаят това.

След известно време успя да влезе в тон, на лицето й се появи добродушна усмивка. Но тайно в себе си изпитваше дълбоко съжаление към тези жени — още едно напълно ново чувство за нея. Доскоро те бяха нейни приятелки, верни другарки по оръжие… Дотолкова, доколкото в службата можеше да съществува приятелство…

Започна да ги наблюдава. Неволно й заприличаха на три кресливи и празноглави маймунки, които бъбреха просто за да им мине времето. Бяха самодоволни като крави на сочно пасбище. Щастливи и спокойни от собствената си плодовитост.

Изведнъж й се сториха нетърпими, изпита непреодолимото желание да повърне.

Това също беше реакция от влиянието на Лантин, макар че все още не можеше да определи точните механизми на това влияние. Връзката с него имаше странното свойство да я откъсва от останалите хора, от техните навици и начин на поведение, с които беше свикнала отдавна и които доскоро не й правеха никакво впечатление.