Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Най-добре ще бъде веднага да се заемем с проблемите на сигурността — промърмори той. — Утре сутринта трябва да съберем инженерите и да ги натоварим с тази задача.

— Ясно — кимна Донован. — Вече направих така, че Антъни да не се връща днес следобед в службата…

— Според мен ще бъде най-добре, ако го държим настрана до приключването на операцията.

— Добре. И без това ставам нервен, когато си мисля за присъствието му във Вашингтон…

— Какво ще кажеш за това място?

— Идеята не е лоша — кимна Донован. — Десетина агенти ще го покрият напълно…

Ундерман започна да се извръща обратно към алпинеума, но гласът на Донован го спря.

— Има още един въпрос, който трябва да обсъдим по молба на Антъни.

— Какъв въпрос? — обърна се Ундерман и неволно примижа срещу лъчите на залязващото слънце.

— Джейк Мейрък — отвърна Донован и застана така, че да му прави сянка. Ундерман отпусна ръката си, тракането на цикадите в ушите му изведнъж заглуши всички останали звуци. — Отива на своя глава в Япония и цял ликвидационен екип на КВР преминава в небитието. Антъни няма представа за намеренията му. Дейвид Ох също… Ти случайно да знаеш нещо по въпроса?

— Нямам никаква връзка с него.

— Антъни е на мнение, че трябва да го разконспирираме.

— Защо? — рязко се обърна Ундерман.

— Дълго обсъждахме това, Хенри. Аз все още се колебая, но старецът е абсолютно категоричен. Има вероятност именно Мейрък да се е ровил в компютъра… Всъщност Антъни е сигурен в това. Според него Мейрък е на нокти през цялото време след инцидента при Сумчун. А смъртта на жена му го е накарала да превърти. Честно казано, аз нямам достатъчно аргументи, за да оборя подобно твърдение. Ти обаче най-добре познаваш Джейк Мейрък… Какво е мнението ти?

Първата реакция на Ундерман беше да отхвърли всички подозрения на Донован и Беридиън. Но веднага разбра, че няма право на това. Нямаше никакъв смисъл да се самозаблуждава и да твърди, че Джейк Мейрък не се е променил след инцидента при река Сумчун.

Спомни си съдържанието на рапорта относно смъртта на Мариана Мейрък и нежеланието си да предприеме точен и задълбочен анализ на фактите. Просто му стана тъжно, единствената му мисъл беше за Джейк, който положително щеше да превърти.

— Проникването в компютърните архиви — меко промълви той. — Кои програми са засегнати?

— Данните за КВР и Ничиреншу, секретният списък на бивши наши агенти.

— КВР, значи… — мрачно поклати глава Ундерман. Джейк се беше възползвал от информацията в компютъра, за да ликвидира целия екип на руснаците. — Очистил ги е със собствените си ръце и това най-много ме тревожи. Очевидно е видял как Столингс ликвидира жена му… Столингс е мъртъв, но ние тук — организаторите на цялата операция и преки началници на Столингс — все още сме живи.

— Старецът е убеден, че Мейрък иска да ни ликвидира. Първо него, а после и нас…

Ундерман потъна в дълбок размисъл.

— По какъв начин е стигнал до секретната информация? — попита след известно време той. — Ако наистина е бил Джейк, разбира се…

— Добър въпрос — поклати глава Донован, на устата му се появи горчива усмивка. — Ние с теб отлично знаем до колко нива на секретност може да проникне той…

— Чрез хонконгската централа…

— Точно така — кимна Донован.

— Това означава Дейвид Ох…

— Старецът изрови името му. Двамата с Джейк са били доста близки, нали?

— Дейвид Ох би сложил ръката си в огъня за Джейк — отвърна Ундерман и отново въздъхна. Всичко се разпада… Господи! Крак повлече Джейк, а сега и цялата му агентура ще го последва… — Но как е възможно всичко това? — изрази учудването си той.

— Според Антъни, архитектът се казва генерал Даниела Воркута — каза Донован. — По всяка вероятност тя е използвала Ничиреншу, за да стигне до Джейк Мейрък. И вече можем да признаем, че е успяла…

— Ничиреншу работи за КГБ?

— Днес получихме потвърждение на този факт.

Оранжевите лъчи на слънцето огряваха околните хълмове, всички останали цветове бяха някак бледи. От гърдите на Ундерман се откърти дълбока въздишка.

— Какъв е новият статут на Джейк? — попита той.

— Старецът никога няма да го определи без твое съгласие — поклати глава Донован. — Аз също…

— А каква квалификация би му лепнал в момента?

— Пакостник.

Ундерман затвори очи. „Пакостник“ означаваше, че Джейк вече е изхвърлен от Агенцията и поведението му се определя като заплашващо нейната сигурност. Означаваше още, че специалните екипи ще получат заповед да го открият и да го доведат за разпит. Тук, в Кинотеатъра… А при евентуална съпротива — да го застрелят на място.