Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Баща ми, баща ми, баща ми… Опиваше се от тази дума, звученето й се превърна в най-прекрасната мелодия на света.

Баща му е жив. Баща му е един от най-авторитетните министри в Пекин. Приятел ли го правеше този факт? Или заклет враг? А какъв беше самият Джейк? Блис е участничка в „юн-хюн“, според нейните твърдения и той е такъв… Но нали „юн-хюн“ е операция на комунистически Китай? Нима по неволя ще работи за тях? И докога?

Нещата взеха наистина невероятен обрат. Той и Ничиреншу, смъртни врагове, работеха за една и съща кауза. Волно или неволно, това нямаше значение. А тази кауза беше каузата на китайските комунисти!

В какво се превръщам, запита се Джейк. В пионка от една гигантска игра на „уей ки“? А Мариана, Дейвид Ох? За какво умряха? Ще разбера ли някога това?

В момента знаеше само едно — не разбираше абсолютно нищо.

— Чудесния Сун…

Джейк рязко се изтръгна от последиците на шока:

— Какво?

— Заради него ли сме на пост?

Джейк проследи погледа на Блис и видя 489, обграден от бодигардовете.

— Да — кратко отвърна той. После безшумно се раздвижи. Блис го последва, безплътна като сянка. — Чудесния Сун ще ме отведе при Ничиреншу.

Даниела пропусна два поредни сеанса за връзка с Химера, но това се дължеше на инцидента с Лантин. Беше прекалено заета с прегледа на секретните му документи, за да мисли за други неща. Прекъсна работата си само когато й се наложи да отговаря на въпросите на жадните за кръв служители на КГБ, разследващи тайнствената смърт на другаря Лантин. Вече бяха открили бележката, която тя лично начука на пишещата машина в апартамента му. В нея се описваше загрижеността на Лантин за рязкото влошаване на психическото здраве на Карпов, признанието му, че операция „Лунен камък“ е била създадена и ръководена от един луд и това е нанесло непоправими вреди на Съветския съюз. Лантин пишеше:

Едва сега, аз си давам сметка, че операция „Лунен камък“ ни е приближила на косъм от ядрената война. Не мога да живея повече с тази мисъл.

Отдолу се мъдреше великолепно подправеният му подпис, Даниела изпитваше истинска гордост от умението, което беше проявила.

С това нещата приключиха. Хрътките на КГБ се оказаха пълни тъпаци и тя никак не се изненада от този факт. Но дори да бяха умни и проницателни като Лантин, те пак не биха я заподозрели. Комплектът документи, които им предостави, моментално ги накара да налапат въдицата. Отровени от идеологизираната бюрокрация, умовете им действаха само в една определена посока.

Даниела остана учудена не толкова от изобилието на интимни подробности от живота на висшите партийни и държавни функционери, колкото от систематичността, с която ги беше събирал Лантин. Те, естествено, фигурираха в истинските му архиви…

Моментално схвана на какво се дължи неограничената власт на Юри Лантин и побърза да заеме празното място, освободило се след неговата смърт. А също и след смъртта на генерал Анатолий Карпов. Умът й действаше на високи обороти, а информацията на Лантин беше от такова естество, че нещата моментално потръгнаха.

Всичко това обаче й отне време. Изминаха няколко дни, преди да установи връзка с Химера. И веднага изпита горчиво съжаление от този факт.

Химера й предостави изключително важна информация за проекта „Кам Сан“. В крайна сметка се оказа, че централата съвсем няма за цел обезсоляването на морската вода, а нещо далеч по-важно и далеч по-страшно…

— Обектът е военен, в това вече няма никакво съмнение — бръмчеше в ухото й електронният глас на Химера. — Все още нямаме представа какви точно ще бъдат функциите му, затова препоръчвам активни мероприятия в тази посока.

Да, кимна в себе си Даниела, прекъснала връзката далеч преди фаталните деветдесет секунди. Мерки наистина трябва да бъдат взети.

Няколко часа по-късно вече беше в леглото. Доволно въздъхна, изпитваща двойно удоволствие от отстраняването на Лантин. Безумната операция „Лунен камък“ тежеше като воденичен камък на шията й, още утре ще я прекрати. Същата съдба очаква и марионетната война на виетнамците в пограничните райони на Китай.

През цялото време бях права, рече си тя. Ключът се намира в Хонконг и винаги е бил там. Сега вече здраво съм стъпила в Кралската колония. Там, където отдавна мечтаех да бъда…

Помисли си за опасността, спотайваща се като отровна змия в утробата на „Кам Сан“, сърцето й неволно потръпна. Беше единственият човек на този свят, който си даваше сметка с каква огромна опасност се е разминало човечеството. Но Лантин и Карпов отидоха в небитието, звярът в „Кам Сан“ задряма…