Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

— Разказвайте, но надявам се, че вие…

— О, не се безпокойте! При това Авдотя Романовна даже и у такъв отвратителен и празен човек като мене може да вдъхне само най-дълбоко уважение.

— Вие може би знаете (впрочем лично аз съм ви разказвал)

— започна Свидригайлов, — че съм лежал тук, в затвора, за дългове, за огромна сума и без надеждата да намеря каквито и да било средства, за да платя. Няма защо да се впускам в подробности за това как ме откупи тогава Марфа Петровна; знаете ли до каква степен на заслепение може да се влюби понякога жената? Тя беше честна жена, далеч не глупава (макар и съвсем необразована). Та представете си, че именно тази извънредно ревнива и честна жена се реши да се унизи, след многократни ужасни изстъпления и упреци, да сключи с мене нещо като договор, който спазваше през цялото време на нашия брак. Работата е там, че тя беше значително по-възрастна от мене и освен това винаги държеше в устата си зрънце карамфил. Аз имах достатъчно свинщина в душата си и своего рода честност да й заявя направо, че не мога да й бъда абсолютно верен. Това признание я докара до изстъпление, но, изглежда, моята груба откровеност й хареса в известен смисъл: „Значи, така да се каже, той самият не иска да ме лъже, щом предварително ми заявява това“ — а за ревнивата жена това е най-важното. След продължителен плач ние сключихме примерно такъв устен договор: първо, аз никога няма да изоставя Марфа Петровна и ще бъда до края неин съпруг; второ — без нейно разрешение няма да заминавам за никъде; трето — постоянна любовница никога няма да имам; четвърто — като награда за това Марфа Петровна ми позволява да поглеждам от време на време към слугините, но само с мълчаливото й съгласие; пето — опазил ме Господ, да обикна жена от нашето съсловие; шесто — в случай че, опазил Господ, ме обземе някаква страст, голяма и сериозна, аз съм длъжен да я разкрия пред Марфа Петровна. По последната точка Марфа Петровна беше впрочем през цялото време твърде спокойна; тя беше умна жена и следователно можеше да гледа на мене само като на развратник и женкар, който не е в състояние да обикне сериозно. Но умната жена и ревнивата жена са две различни неща и там е бедата. Впрочем, за да съдим безпристрастно за някои хора, трябва предварително да се откажем от известни предубедени възгледи и от обичайното свикване с непрекъснато обкръжаващите ни хора и предмети. На вашето благосклонно отношение имам основание да се надявам повече, отколкото от страна на когото и да било другиго. Вие може би вече сте чували за Марфа Петровна много смешни и нелепи неща. Тя наистина имаше някои твърде смешни навици; но ще ви кажа откровено, че искрено съжалявам за безбройните горчивини, които съм й причинил. Това, струва ми се, е достатъчно за едно твърде прилично oraison funebre 37 37 Надгробно слово (фр.) за най-нежната жена от най-нежния съпруг.

Когато се случваше да се скараме, аз най-често мълчах и не се ядосвах и това джентълменство почти винаги достигаше целта си; то й въздействаше и дори й харесваше; имаше случаи, когато тя дори се гордееше с мене. Но вашата сестричка тя все пак не можа да понесе. И как се случи тя да рискува да приеме за гувернантка в къщата си такава чудна красавица! Обяснявам си го с това, че Марфа Петровна беше пламенна и впечатлителна жена и чисто и просто тя самата се е влюбила — буквално се е влюбила — във вашата сестричка. Пък и чудно ли е да се влюбиш в Авдотя Романовна! Аз много добре разбрах от пръв поглед, че тя, моята, е загубена работа и — какво мислите? — бях решил дори да не вдигам към нея очи. Но Авдотя Романовна сама направи първата крачка — вярвате ли? Вярвате ли също, че Марфа Петровна стигаше дотам, че дори отначало тя самата ми се сърдеше, че винаги мълча, когато стане дума за вашата сестра, за това, че съм толкова равнодушен към нейните непрекъснати и възторжени отзиви за Авдотя Романовна? И аз не разбирам какво искаше! Марфа Петровна естествено е разказвала на Авдотя Романовна всичките ми тайни. Тя имаше нещастния навик абсолютно на всички да разказва всичките ни семейни тайни и на всички непрекъснато да се оплаква от мене; можеше ли тя да изпусне този нов и прекрасен приятел? Предполагам, че те са говорили непрекъснато само за мене и че, без съмнение, Авдотя Романовна е научила всички тези мрачни, тайнствени измислици, които ми се приписват… Хващам се на бас, че вие също сте чували вече нещо от този род?

— Чух. Лужин ви обвиняваше дори, че сте станали причина за смъртта на едно дете. Вярно ли е?