Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

— След всичко това съм напълно убеден, че вие и тук сте пристигнали заради моята сестра — каза той на Свидригайлов направо и открито, за да го провокира още повече.

— Е, престанете — сякаш изведнъж се опомни Свидригайлов, — нали ви казах… и освен това вашата сестра не може да ме понася.

— И аз съм убеден в това, че не може, но сега не е там работата.

— А, вие сте убеден, че не може? — Свидригайлов присви очи и насмешливо се усмихна. — Прав сте, тя не ме обича; но никога не гарантирайте за неща, станали между мъж и жена или любовник и любовница. В тях непременно има едно кътче, което винаги остава скрито за всички останали и за което знаят само те двамата. Вие гарантирате ли, че Авдотя Романовна е гледала на мене с отвращение?

— По някои ваши думи и думички по време на разказа ви забелязвам, че вие и сега имате нещо наум и най-неотложни намерения спрямо Дуня — разбира се, подли.

— Как! Изплъзнали са ми се такива думи и думички? — изплаши се изведнъж съвсем наивно Свидригайлов, без да обърне ни най-малко внимание на епитета, с който бяха окачествени намеренията му.

— Те и сега се изплъзват. От какво например се страхувате толкова? Защо сега изведнъж се изплашихте?

— Аз се страхувам и се плаша? Плаша се от вас? По-скоро вие трябва да се страхувате от мене, cher ami 38 38 Скъпи приятелю (фр.) . И що за глупост, всъщност… Впрочем аз се напих, виждам това; за малко пак не се изтървах. По дяволите виното! Ей, дай вода!

Той грабна бутилката и безцеремонно я хвърли през прозореца. Филип донесе вода.

— Всичко това е глупост — каза Свидригайлов, като намокри салфетката и я сложи на челото си, — а пък аз мога с една дума да ви оборя и да превърна в пух и прах всички ваши подозрения. Знаете ли например, че ще се женя?

— Казвали сте ми го вече.

— Казвал съм ви? Забравил съм. Но тогава не съм могъл да говоря с положителност, защото дори още не бях видял годеницата; само имах намерение! А сега имам вече годеница и всичко е готово и ако нямах неотложна работа, щях да ви заведа сега у тях — защото искам да се посъветвам с вас. Ех, дявол да го вземе! Само десет минути остават. Виждате ли, погледнете часовника; а впрочем аз ще ви разкажа, защото това е нещо интересно, моята женитба тоест, в известен смисъл. Но къде отивате? Пак ли си тръгвате?

— Не, сега вече няма да си отида.

— Наистина ли няма да си отидете? Ще видим! Аз ще ви заведа там, това е вярно, ще ви покажа годеницата, само че не сега, а сега ще трябва скоро да си тръгнете. Вие надясно, аз наляво. Познавате ли тази Реслих? Същата Реслих, при която сега живея, а? Чувате ли? Не, какво мислите, същата онази, за която говорят, че момиченцето — във водата, през зимата — е, чувате ли? Чувате ли? Та тя ми нагласи всичко това: на тебе, казва, така ти е скучно, поразвлечи се малко. А аз съм мрачен, скучен човек. Вие мислите, че съм весел? Не, мрачен съм: зло не правя, а си седя в ъгъла; понякога по три дни не могат да ме разприказват. А тази Реслих е хитруша, да ви кажа, тя ето какво си е наумила: на мене ще ми омръзне, ще зарежа жена си и ще замина, а жена ми ще остане на нея и тя ще я пусне в оборот; в нашите слоеве тоест, пък и по-нагоре. Има, казва, един недъгав баща, бивш чиновник, все в креслото си седи и от три години краката му са парализирани. Има, казва, и майка, разсъдлива дама. Синът служи някъде в губернията, не им помага. Едната дъщеря се омъжила и не ходи у тях, а при тях са двамата малки племенника (като че ли собствените им са малко) и са прибрали от гимназията, без да е завършила последния клас, момиченцето си, най-малката си дъщеря, след месец ще навърши шестнадесет години, значи, след един месец ще могат да я омъжат. За мене, значи. Отидохме ние; колко смешно беше у тях; представям се: помешчик, вдовец, от известен род, с еди-какви си връзки, с капитал — та какво от това, че съм на петдесет, а тя няма и шестнадесет? Кой обръща внимание на това? А пък е съблазнително, нали? Нали е съблазнително, ха, ха! Да бяхте видели само как се разприказвах с таткото и с майката! Заслужава и да плати човек само за да ме погледа в такъв момент.

Излиза тя, прави реверанс, можете да си представите, още с късичка рокличка, неразтворена пъпчица, черви се, пламти като зора (казали са й, разбира се). Не зная какво мислите за женските личица, но според мене тези шестнадесет години, тези още детски очички, тази плахост и сълзички на свян — според мене това е нещо повече от красотата, а тя освен това е и хубава като картинка. Светли косички, на малки буклички и пухкави, устничките пълнички, алени, крачката — прелест!… Е, запознахме се, аз заявих, че бързам по домашни причини, и още на следния ден, онзи ден тоест, ни благословиха. Оттогава — като отида, веднага я сложа на коленете си и не я пускам… Е, пламва като зора, а аз непрекъснато я целувам; майката, разбира се, й внушава, че това, значи, е твоят мъж и така трябва да бъде, с една дума — наслада! И това положение, сегашното, годенишкото, наистина може би е по-добро и от съпружеското. Сега, както се казва, la na-ture et la verite! 39 39 Естественост и истина (фр.)